Дори в годината, в която хиляди туристически резервации от чужбина бяха отменени заради опасността от разпространение на коронавируса, страната ни остана привлекателна дестинация за млади хора, които идват тук, за да трупат знания в различни специалности на висшите ни училища. 

Според данни за мобилността при получаване на висше образование в страните на ЕС /на Евростат/, през 2018 г. у нас са учили студенти от  115 държави. Ако се върнем назад, към учебната 2013/ 2014 г., ще видим, че за период от 5 години има ръст с цели  33%. И докато преди в българските висши училища идваха най-много младежи от съседните Гърция, Турция и етнически българи от общностите ни в чужбина, то сега чуждестранните студенти у нас са с по-разнороден състав.

Според справка от университетите, в България идват студенти дори от екзотични дестинации като Сейшелските острови, Мексико, Куба, Ангола, Кения, Еритрея и Таджикистан. Тъкмо тези младежи от далечни точки на света, останаха през цялата 2020 година в България заради извънредните мерки, които ограничиха пътуванията и наложиха тестови контрол на границите.

„Най-много трудности в началото имах с езика“ – казва Серджио Оливейра от Ангола. Той учи инженерна специалност във Висшето военноморско училище във Върна и е у нас от три години, първата е била за подготовка по български език.

„Бях одобрен по програма в моята държава да уча в чужбина и така дойдох. Уча механика, нещо което много харесвам. България е много хубава държава, тук мога да науча много нови неща. Климатът е много различен от моята родина, тук е много студено. Времето на социална изолация прекарах в България. Въпреки, че имах възможност, щеше да е сложно да се върна в Ангола и там да продължа обучението си от дистанция. Три месеца учихме дистанционно, и изпитите бяха дистанционно, аз ги взех всички. Беше добре, но не зная как ще е тази година. Специалността ми изисква да ходя в работилници и да имам практика. Живея в общежитие, тук има и други анголски студенти. Преподаването е на български, но често има неща, които не разбирам. Повечето преподаватели са много добри, интересуват се дали ги разбираме и ако не, те се опитват да ни обяснят на английски, помагат ни. Ще работя на кораби като се дипломирам, но най-вероятно в Ангола, защото там има нужда от корабни инженери. Единственото нещо, което тук ми липсва е семейството, затова се свързваме чрез социалните мрежи“.

По-различна мотивация за обучението си в София има Кристина Иванова от Украйна. Тя е потомка на бесарабски българи, идва в страната ни по настояване на своята майка, но бързо се убеждава, че е взела правилно решение.

„Реших да уча тук понеже има държавна  програма за нас, представителите на българската диаспора, по която може да се следва в България.Чувствам се много добре, страната е много хубава, спокойно е, дори в столицата. Завърших английска филология в Пловдив и сега ще следвам магистратура по корпоративна сигурност в София. Тук нивото на преподаване е доста добро. Уча тук заради нивото на английския, в България повече хора владеят езика, докато в Украйна са съвсем малко. Аз уча и работя едновременно, това сякаш е задължително в днешно време, но не мисля, че пречи на следването. Ние студентите с български произход сме малко по-специални, защото след известен престой тук, получаваме български документи и с тях без проблем можем да започнем работа. Българският език усъвършенствах след като дойдох тук. Иначе в Украйна има доста неделни училища, които на доброволни начала подготвят бъдещите студенти. Много се подобри нивото на преподаване на български език в последните години в Украйна“.

Снимки: БГНЕС-архив и БТА-архив