Приключи тазгодишният археологически сезон на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента. Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години. Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен.
Последната находка на проф. Васил Николов и неговия екип е масов гроб. Преди дни, докато проучваха дъното на басейн за изпаряване на разсол, археолозите попаднаха на 6 черепа, сред тях и на деца. Не се знае дали хората, погребани там са били убити при някоя от атаките срещу крепостния град, или става дума за вътрешни конфликти, свързани с придобиване на повече сол, която по това време се е използвала като валута.
Сред най-интересните находки на Провадия-Солницата това лято е и един уникален къснохалколитен артефакт. Древният керамичен предмет е с триъгълна форма и представлява антропоморфно изображение на човешко лице. Прилича много на маска. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши. Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос. Ала най-странното е, че въпросното човекоподобно лице няма и помен от уста, а мнозина го оприличават на … на извънземно в скафандър. Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия.
Акцент на разкопките това лято бяха укрепителните системи на Солницата, както и селищната й част, в т.ч. две къщи, едната от които е била двуетажна, а обитателите й се „ширили“ на цели 400 кв. м.
Възникването на Солницата е свързано с най-голямото и единствено находище на каменна сол в тази част на Балканския полуостров. Благодарение на солта, жителите на древния град натрупват несметни богатства. Проф. Васил Николов свързва солното находище край днешна Провадия с още една уникална находка в района – Варненския халколитен некропол, където бе открито най-старото обработено злато в света, датиращо от същата епоха като Солницата.
Още за този уникален археологически обект, можете да прочетете в статията на Радио България Най-старият град на Европа край Провадия е бил „монетният двор” на Балканите
Текст и снимки: Венета Николова
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар. "Кървава Коледа" в Македония през 1945 г. На прожекцията в Македонския институт присъстваха..
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан Затворник, блажена дякониса Теозви. Св. Григорий Нисийски (около 331 - 394 г.) е един от..
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Преподобни..