Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.
Според църковните текстове, Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.
В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.
Как народът ни възпява Св. Димитър и още за поверията, свързани със светеца, прочетете и чуйте в публикацията Димитровският месец – песни и обичаи от колекцията на Радио България.
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..