Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

85 години от полагането на първия камък на сградата на БНБ

Първата сграда на БНБ, началото на ХХ век
Снимка: bnb.bg

В центъра на София, в непосредствена близост до сградите от така наречения „триъгълник на властта“- президентство, народно събрание и министерски съвет, се намира една от най-охраняваните постройки в столицата - тази на Българската народна банка. Първият камък за изграждането ѝ е положен на 20 октомври 1935 година.

Историята

На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, а на 23 май същата година банката е официално открита. Първата банкова операция е извършена на 6 юни 1879-а.

В началото БНБ е централна държавна банка, контролирана от финансовия министър. Обслужвала е държавния бюджет и касовата дейност на държавата и е извършвала банкови операции, присъщи на търговска банка, без да има право да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., банката е преустроена, а нейната самостоятелност се разширява, допускайки възможността да печата свои банкноти. Така още същата година в обращение влизат първите български банкноти.

Сградата, в която се помещава Българската народна банка от 1894 година до построяването на днешния ѝ дом, се намира съвсем близо до настоящото и местоположение. Красива си осанка тя дължи на проекта на  швейцарския архитект Хайнрих Майер, създател и на мавзолея, издигнат в памет на българския княз Александър І Батенберг. Нейната фасада пази и до днес множеството ѝ декоративни елементи и забележителният метален купол.

На 20 октомври 1935г. започва строителството на настоящата сграда на банката.  С полагането на основния камък на градежа е вложено и послание към поколенията, запазено в архивите на банката. Сградата е изградена в рамките на 4 години - до 1939-а, в сърцето на столицата, непосредствено до Царския дворец. Проектът е на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, Христо Пешев и Борис Капитанов.



Днес домът на централното управление на БНБ е паметник на културата и е една от най-строго охраняваните сгради у нас. Голяма част от ценностите, съхранявани в трезорите ѝ са загадка и до днес, но една от тях със сигурност е фелдмаршалския жезъл, изработен по повод 25-годишнината от  възкачването на Борис III на трона. Поръчката и изработването на този щедър дар е пазена в най-строга тайна, за която са посветени само няколко членове на Министерския съвет.

Любопитен факт за сградата на банката е, че с помощта на мрежа от подземни тунели, тя е свързана с някои ключови държавни сгради и учреждения, сред които някогашния мавзолей на Георги Димитров, Съдебната палата и царския дворец. Колко от тях съществуват и днес, остава загадка.

Съставил: Йоан Колев
Снимка: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..

публикувано на 06.10.24 в 10:10

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17