Български учени са част от международен научен проект, посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през призмата на медицината. Работата по „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan)“ ще продължи 6 години и е финансово подкрепена с близо 10 млн. евро от Европейския съвет за научни изследвания (ERC). Българските проучвания в тази насока ще бъдат финансирани с близо 2 млн. евро от общия бюджет на проекта, съобщиха от БАН.
Акцентът ще бъде поставен върху връзките, влиянията и взаимопреплетеността между „Изтока“ и „Запада” и обмена на знания, хора, технологии. Ще се анализира до какво води изграждането на Желязната завеса: как се променят определенията за „общото благо“ (Common good); как се развиват медицинските и обществените морални и етични норми; как се трансформират отношенията индивид – общество – държава.
„Надяваме се с обединени екипни усилия да постигнем добри резултати, да разширим научните мрежи, да повишим международната „видимост“ на българската наука в областта най-общо на хуманитаристиката, както и „видимостта“ на европейските проекти в България“, коментира доц. д-р Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика към Българската академия на науките. Тя е един от четиримата водещи изследователи в проекта, заедно с проф. Фолкeр Хес, директор на Института за история на медицината и медицинската етика към „Шарите“ – Берлин, проф. Юдит Шандор от Факултета за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет, Будапеща/Виена и специалиста по нова и най-нова история проф. Улф Шмит от Хамбургския университет.
Снимки: erc.europa.eu и bas.bgВ "България днес" на 22 април слушайте: 02:33 - Актуална информация от България и света 10:25 - Прогноза за времето у нас и по света 17:08 - Пред Радио България говори отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене 27:35 - Българската..
Българските доставчици прекратили интернет услугите си и GSM покритието за Босилеград и района, заявиха българите в Западните покрайнини при посещението там на председателя на парламента Наталия Киселова. Етническите българи там могат да се ползват..
Пастир на душата, свещеник на всички с открити сърца, съвременен пророк – някои от определенията, с които папа Франциск остава в душите на хората без значение от принадлежност, изповедание, вяра. През 2019 г. той посети България, избирайки визитата му..
Пастир на душата, свещеник на всички с открити сърца, съвременен пророк – някои от определенията, с които папа Франциск остава в душите на хората без..
Пъстър великденски празник под надслов “Да запеем, заиграем на Великден, на мегдана” ще се състои днес на открито в Стара Загора. За доброто настроение..
" Дълбоко съм натъжен от кончината на Негово Светейшество – истински приятел на България и световен символ на мира, състраданието и единството ." Това..