Преподобната Параскева Епиватска, живяла в X-XI век, у нас наричаме Света Петка Българска. Нейният празник в църковния календар е на 14 октомври. Тогава е и народният Петковден.
Според житието ѝ, вдъхновено написано от видния български средновековен духовник Св. Патриарх Евтимий, тя била родом от Епиват, а родителите ѝ били българи. От 1238 г. до османското нашествие (1396 г.), светите ѝ мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" в старопрестолния ни град. След вековни странствания, през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.
Св. Параскева (Петка Българска) е особено обичана и почитана светица сред православните у нас. На нея са посветени и храмове в цялата ни страна. Народът ни е съхранил легенди и предания за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома. За чудодейните изцеления и за представите на българина за светицата, разказва публикацията „Народни предания за Света Петка“ от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и..