В разгара на лятото с постановление на здравния министър беше наложено задължителното носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата на всички закрити обществени места, като превантивна мярка срещу разпространението на коронавируса. От тогава е и изискването при провеждане на обществени мероприятия да се спазва дистанция от 1,5 м. Сега, три месеца по-късно, мерките продължават да са в сила, броят на новозаразените в България расте и хората все по-сериозно гледат на превенцията срещу Covid-19.

Най-много проверки за неносене на маски от пътниците се правят в градския и междуселищен транспорт, показа проверка на Радио България. Частните превозвачи не допускат пътници без предпазни средства, а в масовия столичен транспорт често има камери за видеонаблюдение, които също респектират пътниците, за да си поставят маска при качване.

Обичайно в подземната железница на София се возят около 350 хил. човека дневно. Те са сред най-проверяваните пътници, освен за редовни превозни документи, така и за носенето на предпазни маски. Контрол за поставена маска се осъществява и в наземния транспорт в София и страната, където концентрацията на пътници е голяма. За последните три месеца са съставени над 60 акта за неносене на предпазна маска в столичния градски транспорт. Глобата за пътниците в София е 300 лв., а проверките са ежедневни. Самите инспекции продължават до 5 минути, така че да не се пречи на разписанието на превозните средства. 

„Аз нося маска откакто се обяви извънредното положение в началото, но забелязвам много хора да ги носят под брадичката, без да ги слагат над устата си – обяснява Маргарита Иванова, която често пътува в обществения транспорт с детето си. – Носим ги, за да се предпазим от вируси, макар и много хора да се съмняват, че това е ефикасно средство. Хубаво е носенето на маски, според мен, защото в превозните средства е неприятно, когато някой кашля и дори не си слага ръката на устата, това се случва често и е възмутително“. 

Младите пътници сякаш са най-склонни да пренебрегват указанията. „Много често виждам млади хора без маски в транспорта, които сякаш казват – нас това не ни засяга, защо да се притесняваме. Не съм съгласна с това, трябва някой да им обясни, че има проблем“ – казва Цвета Павлова и добавя, че носенето на маска е отговорност към другите, така тя пази и внучето си вкъщи.

„Определено не всички хора в градския транспорт се пазят, но това е в нашата национална характеристика – смята жената. – Ние невинаги докрай вярваме, не сме напълно дисциплинирани и не се съобразяваме с човека до нас. Често се примиряваме с нередностите. Но все пак, повечето хора носят маски, съобразяват се. Това е уважение към другия, бил той познат или непознат, а също е уважение към самия себе си.“

Студентът Ивайло Георгиев казва, че редовно пътува с градски транспорт и най-често без маски са ученици, които отиват или се връщат от училище.

„Не ми прави добро впечатление, защото това е бъдещето на България. Но те са единични случаи, повечето от хората се съобразяват и поставят маските си. Не мисля, че ако се наложат повече рестрикции нещата ще се подобрят, по-скоро зависи от личната отговорност на човек, защото санкциите имат обратен ефект и хората ще носят по-малко маски в знак на протест. Иначе българските студенти са дисциплинирани, много от тях носят маски и в учебните зали, макар да не са задължителни, а препоръчителни“.

Димана Христова също счита, че спазваме правилата:

„Да, аз нося маска в градския транспорт, но ми прави впечатление, че и повечето хора имат. По време на пандемията ми се наложи да пътувам извън страната и мога да кажа, че в сравнение с други държави, ние сме по-дисциплинирани в България. Хубавото е, че хората проявяват стил и вкус в избора, виждам хора с различен дизайн на маските, има и забавни“.

Съставил: Гергана Манчева