Стъпили върху модерното познание от европейските университети, дипломираните аптекари по нашите земи хвърляли око и в старите лекарственици. И докато през 19-и век полагали основите на науката фармация, те все още се уповавали на даровете от природата – билки, минерали, естествени мазнини.
През 1872 г., дипломираният във Виена лекар Сотир Антониади открива една от първите аптеки в Пловдив. В приземието на възрожденския си дом в Стария град той забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.
Днес старинната аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята за прохождането на модерната фармация от края на Османската империя и първите десетилетия на новоосвободеното Отечество. Сбирката е дело на група пловдивски фармацевти от 80-те години на миналия век, обиколили Южна България, за да съберат автентични експонати и да пресътворят духа на мястото.
"Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика - разказва, екскурзовод в общинския институт "Старинен Пловдив". – И макар фармацевтите вече да са ползвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари. Лечебните свойства на растенията са били познати още от древността, за което свидетелства едно съчинение на Псевдо-Дионисий Ареопагит.”
За да придобият европейско образование, бъдещите фармацевти трябвало задължително да чиракуват няколко месеца. Благодарение на това изискване на университетите, в гилдията не попадали случайни хора, тъй като предварително изпитвали дали работата ще им легне на сърце.
“Малко след Освобождението в Източна Румелия, цената на лекарствата се е определяла в правилник – продължава разказа си Таня Йорданова. – Т.е. аптекарят не е можел да слезе нито по-надолу, нито да прескочи границата й. При всяко нарушение е следвала глоба и дори се е предвиждало затваряне на аптеката. Но повечето хора, освен че са били изключително стриктни в приготвянето на лекарствата, са имали и висок морал. Така че фармацията не е била търговия.”
Едно-единствено стъпало деляло улицата от помещението, в което д-р Сотир Антониади преглеждал болните и после им предписвал лек. Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. А на горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.
Старинната аптека просъществувала до 20-те години на миналия век. Ала все още можем да откъснем свежа билка от градината, в която докторът подбирал някога най-лековитото растение за страданието на своя пациент.
Снимки: БГНЕС, Facebook / Plovdiv Old town official
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..