Градът на залезите, на лодкарите и рибарите – така е известен Тутракан – едно от най-магнетичните места по българското поречие на Дунав. Фотографите го обичат заради гледките към реката, особено привечер, когато слънцето обагря водата във всички нюанси на червено и охра. Тутраканци отдават почит на слънцето и реката със специален летен фестивал под наслов „Огненият Дунав“, както и с традиционния рок фест „Джулай морнинг“, когато хиляди се събират на брега, за да посрещнат първия юлски изгрев.
Но жителите на „огнения град“ имат още с какво да се гордеят. Не става дума само за миналото, когато Тутракан е бил балкански шампион по риболов и лодкостроене, но и за настоящето. Защото това е единственото място у нас където можете да попаднете в рибарска махала от 18-19 век и да се запознаете с житието и битието на някогашните дунавски рибари и лодкари.
Срутените рибарски къщички по крайречната улица бяха възстановени по европейски проект и днес посрещат туристи от страната и чужбина. В двора на работилницата за мрежи се заговаряме с Румен Тросков – последният майстор на мрежи и на дървени лодки в града.
„Дядо ми беше рибар. Аз взех от него професията. Ставаш сутрин в 3 часа и отиваш на реката, хвърляш мрежата и не се знае какво ще уловиш и кога ще се върнеш, може и да не се върнеш… Този занаят, рибарството, съм го предал и на сина си. Ето, виждате ли тази мрежа? Аз съм я плел. Отне ми цели 4 години. Дали ние, рибарите сме търпеливи хора? Вие как мислите, че се плете това нещо на ръка? Трябва много спокойствие. Започна ли да плета, забравям всичко, успокоявам се.“
Гордостта на местните е т.нар. тутраканка. Този стар модел лодки е конструиран така, че да пори вълните с необичайна скорост, благодарение на перфектната си хидродинамика.
„В рибарската махала е имало 7 работилници за производство на тази лодка тутраканка. Майсторите не са смогвали с поръчки както от страната, така и от чужбина – разказва Анка Монева – аниматор в архитектурния комплекс „Рибарска махала“. В Тутракан годишно са спирали около 400 кораба. Те са идвали от Австрия, Унгария. Доставяли са стоки от цяла Европа, а ние сме изнасяли риба и зърнени храни. Хиляди тонове риба, уловена от тутраканските рибари, са стигали до европейските пазари, чак до Русия и Париж! Реката – това е един мост към други народи и култури. Някога нашите хора много са пътували. Затова Тутракан е бил рибарско селище от градски тип.“
В това може да се убедите, докато разглеждате експозициите в етнографския музей, съдържащи красиви и модерни за времето предмети на бита и дрехи по последна парижка мода. Но не само. Ако се разходите в центъра на Тутракан, ще останете впечатлени от красивите фасади на сградите, повлияни силно от европейската архитектура от средата на 19 век. От тогава датира и трикуполният катедрален храм „Свети Никола“, който посреща минувачите в началото на рибарската махала. Прашната уличка завършва на малко пристанище, известно като рибната борса. Оттук можете да си купите пресен, току що уловен шаран, сом и други дунавски риби.
От Анка Монева научаваме и една любопитна подробност за миналото на града:
„До 1954 г. Дунав е замръзвал с дебелината на леда метър и половина и хората спокойно преминавали от единия до другия бряг, дори играели … хокей. Защото водата е била чиста и лесно е замръзвала. През зимата по леда от отсрещния румънски бряг идвали музиканти, т.нар. лаудари и тук, в рибарската махала, е ставало много весело и оживено. Нашите мъже се завръщали от сезонния риболов и така студените месеци преминавали в плетене на мрежи, в поправка на лодките, на бъчвите с вино и с музиката на румънските лаудари.“
Вижте видео – репортажа от разходката ни в рибарската махала и срещите ни с Румен Тросков и Анка Монева. Филмчето е с български субтитри, които могат да бъдат преведени автоматично от настройките долу вдясно.
Снимки: Венета Николова
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..