Успехът на всяко родолюбиво дело, с което се заема Таня Костова се дължи на едно просто правило. Никога нищо не се случва и прави на всяка цена. Вероятно затова сънародничката ни в далечна Америка избягва да използва думата „трябва“. Резултатите от този стил на работа бързо дават своите плодове. За 20 години в Сан Франциско, българката сплотява около себе си нашите емигранти, избрали да отворят нова страница в живота си в Калифорния и околните щати. За много от тях времето, прекарано с Таня, става повод отново да се замислят за своето завръщане у нас, а част дори и да го сторят.
„Мисля, че тези прекрасни млади българи са усещали, макар и без да разбират, тази жажда да открият себе си и своето място, макар и далеч от родината. И така по някакъв начин съдбата ни събра на едно място“ – споделя в интервю за Радио България Таня Костова. – „Много често съм си мислела, че това, което имам като отношение, любов към България и българите и като знания за историята, бита и духа ни, ще си го нося винаги, но никой няма да му обърне внимание. Но се случи така, че с тези хора ние се намерихме и станахме като скачени съдове“.
Страстта, с която Таня разказва за нашите традиции и обичаи, е завладяваща. Така, към културния клуб „Антика България“ българите в Сан Франциско създават свой танцов и песенен ансамбъл, както и неделно семейно училище, наречено „Мартенички“.
„Част от хората в българския ансамбъл основаха и българското училище за техните деца. В него родители и деца започнаха да се обучават заедно. Пеехме, танцувахме, рисувахме, рецитирахме, моделирахме… Децата не трябваше да показват какво са научили пред по-големите, а просто да го преживеят заедно с тях. Някои от тези семейства вече са в България, благодарение на всичко, което научиха и почувстваха в тези часове, прекарани заедно.“
Най-малките посетители на училището са на възраст около 2 години, а ограничения докога да го посещават - няма.
Макар да се срещат едва 4 пъти в месеца, работата в семейното училище не спира. Освен с разговорите за България, многото песни, танци и игри, учениците са заети и със създаването на проекти, посветени на Рождество и Нова година, Баба Марта и Националния празник на България. Заедно те подготвят и най-важният и очакван от българите в Сан Франциско фестивал, посветен на Светите братя Кирил Методий, който продължава цели 4 дни. И тъй като няма своя собствена сграда, българският културен клуб е приютен в сградата на Хърватския център, чийто директор Джон Дейли играе важна роля в създаването и развитието на българския фестивал. Макар и онлайн заради пандемията от Covid-19, тази година фестивалът отбеляза своя 20-годишен юбилей. И още за събитието :
„Открива се в петък в сградата на българската църква „Кирил и Методий“ в Сан Франциско. – обяснява Таня Костова. - В събота пренасяме фестивала в хърватския център. Провеждаме шоу на талантите, в което участват както децата, така и възрастните. Осигуряваме им възможност след това да се срещнат и с нашите гостуващи артисти. В събота провеждаме специален ритуал, свързан с иконата на Светите братя Кирил и Методий, следван от концерт на всички български състави, участващи в програмата. В неделя следва т.нар „Фестивал на колела“. За целта наемаме автобус, с който посещаваме любими места в Сан Франциско. А в понеделник връщаме иконата в православния манастир „Светият кръст“, близо до Сан Франциско.
Наскоро Таня Костова бе номинирана за „Будител на годината 2020 “ от национална кампания, организирана от БНР.
Рори Милър живее в България повече от 15 години. Занимава се с производство на крафт бира, работи като главен готвач в няколко ресторанта, основава заведения за бързо хранене с авангардно меню и усвоява тънкостите на традиционната българска кухня от..
Румен Рашев е сред най-ярките премиер-солисти на българския балет в края на 70-те и през 80-те години на миналия век. Попада в света на изкуството случайно, затова пък с благословията на именития Неделчо Изов – директор на Държавното хореографско..
Във времена на турбуленции, промени и повтарящи се истории от миналото, с настъпването на най-женския месец март отново заговаряме за равнопоставеността между половете и правата на жените. И някак страшно е да си признаем, че днес повече от всякога..