Някога българката е изработвала дрехите си сама, подбирайки материалите, цветовете и елементите, а престилката е била своеобразна „визитна картичка“. По нея можело да се познае от кое населено място е жената, колко заможна е тя, дали е вдовица или пък търси брак. А по цвета на престилката са определяли дори възрастта на притежателката ѝ.
Видовете престилки поразяват с разнообразие – момински и сватбени, носени една година след сватбата, слагани до раждането на първо дете, вдовишки и т.н. Украсявани са с мъниста, монети, пискюли, дантела и всеки елемент по тях носи своя символика и значение.
За необятния свят на тази част от традиционното българско облекло и за своята колекция от над 300 екземпляра разказва Тома Белев в публикацията на Радио България Великолепната колекция български престилки от XIX-ХХ век.
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..