През 2020 г. се навършват 112 години от провъзгласяването на независимостта на България. Събитието има огромно значение, тъй като поставя финалната точка на освободителните борби на българите срещу петвековното османско господство.
Руско-турската война от 1877-1878 г. донася освобождението на България, но последвалият броени месеци след края ѝ Берлински договор поставя младото княжество във васална зависимост от Османската империя. Договорът между Великите сили от Берлин определя територията на Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия с още по-ограничена автономия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Българският народ е покрусен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия обединението на всички българи в една държава и извоюването на нейната независимост се превръщат в двете най-големи предизвикателства пред политическия и държавния ни елит.
Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 г. Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили в Берлин от 1878 г.
На 22 септември 1908 г., след поредица от успешни ходове на българската дипломация, България успява да се откъсне от орбитата на Османската империя и да провъзгласи своята Независимост. С този акт младата българска държава издига международния си авторитет и заема отново полагащото й се място сред независимите европейски държави, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд грейва царската корона.
Прочетете повече подробности и чуйте манифеста, с който е обявено постигането на една от най-големите дипломатически победи в нашата история, в публикация от нашия архив.
Съставител: Йоан Колев
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..