Нормално ли е да общуваш с учителите си онлайн или през плексигласова преграда, да се движиш в училищния коридор само по определен маршрут, обозначен със стрелки, да носиш маска, зад която трудно дишаш и не можеш да изразяваш емоциите си, непрекъснато да ти повтарят, че трябва да спазваш „социална дистанция“ и накрая ако кихнеш, да те затворят в специален „изолатор“ в очакване мама или татко да те приберат вкъщи?  Това е новата реалност за учениците в България и по света, превърнала се в част от т.нар. „новото нормално“.

Но доколко „нормалното“ е нормално и как превантивните мерки срещу разпространението на коронавирус инфекцията биха се отразили върху крехката детска психика? „Най-откровено ви казвам, не знам. Ние никога не сме били в подобна ситуация.“ – заяви пред Радио България Иван Игов – един от най-известните ни училищни психолози.



Той сравнява пандемията с Covid – 19 с други големи социални катаклизми. Както при тях, така и в този случай  последствията, според него, са свързани с т.нар. посттравматичен синдром: „Обикновено той се появява от няколко седмици до няколко месеца след кризата. А в нашия случай тя дори още не е отминала!“. Ситуацията обаче не трябва да се драматизира: