На 6 септември страната ни отбелязва 135 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, автономна област в рамките на Османската империя. Предисторията на това паметно за българите събитие започва през 1878-а – годината, в която българските земи са освободени след тежка война между Русия и Османската империя. По силата на подписаното на 3 март мирно споразумение, в свободна България влизат земите на обширната българска Екзархия, призната вече от Високата порта за църковно самостоятелна и населена предимно с българи.
Радостта на българите е кратка, защото този договор е само формален. Руската империя вече се е съгласила съдбата на новоосвободена България да бъде решена с участието и на останалите Велики сили в Европа. Това става през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, на който не присъства нито един българин. Българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийски окръг влизат в Княжество България. Източна Румелия с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Македония, Одринска Тракия и Родопите са върнати на султана.
Българите не се обезкуражават и започват борба, която в Източна Румелия се води изключително по мирен път (масови митинги и обръщения към европейските държави). Тези действия дават и резултати: генерал-губернаторът на Източна Румелия, назначаван от султана, да бъде българин и на територията да не се допускат османски войски. Автономната област разполага и с корпус за отбрана, полиция и жандармерия, командвани от български офицери. Това са важни предпоставки за развоя на събитията в полза на Съединението.
Още за детайли от този исторически момент и заветите, които той оставя на българската нация, вижте в публикацията Съединението на България – урок, който показа на българите, че силата им е в единството.
Съставил: Дарина Григорова
Когато имаме специален повод, по който се срещаме с близки или приятели, в знак на уважение и за спомен, обикновено им поднасяме подарък, допълнен с някоя красива картичка. В миналото получената картичка е запазвана като скъп спомен и дори..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..
29 април слага началото на Страстната седмица през 2024 година. Период, в който православните християни в България се подготвят да посрещнат светлото Христово Възкресение. Непосредствено след големия християнски празник Цветница , който напомня..