Пафтите са типично българско украшение. Ще ги разпознаете лесно като елемент от носиите от различни краища на България. Тези декоративни акценти от традиционното българско облекло могат да бъдат кръгли или овални, лети или ковани. Покрити са предимно с флорална орнаментика, а понякога със седефени апликации. В някои пафти ще откриете и животински мотиви. Върху тях оживяват пауни, гълъби, двуглави птици, змии.

Историята на пафтите по нашите земи ни връща назад в средновековието, когато те са бележели социалния статус на мъжа. Археологически находки край с. Мадара разкриват, че в района са се ковали пафти още през 9-10 век, като масово са се произвеждали по време на Второто българско царство /1185-1396 г/.

След падането на България под Османско владичество (14 в.) българите губят воинската си мощ. По тази причина постепенно пафтите стават част от женския костюм, превръщайки се в пазители на най-важната част от тялото – детеродните органи. По традиция ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си.

През втората половина на18 век по пафтите се появяват дори елементи на стила барок. А в някои от тях са изобразени цели библейски сцени – Рождество, Благовещение, Възкресение.

Ала в началото на 20 век народните носии започват да отстъпват пред модерното градско облекло и пафтите постепенно отпадат от гардероба на българката, за да заемат достойното си място си в музея или … в прашните ракли на нашите баби.

Още за този уникален декоративен елемент от традиционното българско облекло ще научите от публикацията от колекцията на Радио България „Тайните послания на българските пафти“.

Сътавил: Венета Николова
Снимки: pixabay, БНР-архив, botevgrad.com