Днес управляващата партия ГЕРБ започва парламентарни консултации, за свикване на Велико народно събрание, чиято цел е да направи промени в основния закон на държавата. Конституционните реформи включват и сериозни промени в съдебната система, сред които намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години, а на всеки шест месеца той да представя доклад за работата на държавното обвинение пред депутатите, които да го приемат след съответно изслушване.

Вчера над 700 български прокурори и следователи се събраха на национално съвещание и се обявиха против намесата в независимостта на прокуратурата в България. В своите изказвания те посочиха, че са недопустими опитите за посегателство срещу независимостта на държавното обвинение, нарушаването на разделението на властите и призивите за реформа от политически лица, чиято цел е „прокуратурата да стане зависима“.

„Прокурор съм от 23 години и половина. Време, в което непрекъснато бяхме реформирани от почти всички партии, част от управлението на страната, както и множество неправителствени организации. Конституцията ни пък беше променена многократно в главата, касаеща съдебната власт. През всички тези години прокурорите и следователите, приемаха и участваха в опитите за промяна и реформа, без да излагат своето становище“– изтъкна по време на дискусията Огнян Дамянов - член на прокурорската колегия на ВСС, и призова българските политици, когато решат, да проведат реформа, но тя да бъде след един разумен дебат, на който да бъде взето най-доброто решение.

В своето изказване главният прокурор Иван Гешев гарантира, че няма да бъдат допускани двойни стандарти – „едни за хората с милиарди и политическо и медийно влияние, и други - за останалите българи“, каквато е била практиката десетилетия наред и допълни, че проблемът с телефонните измами е решен, а кражбите и грабежите в страната са намалели с над 20% за първите пет месеца от тази година, предадоха репортерите на БНР.

„Наличието на критики, изразяването на мнение или предложения за работата на прокуратурата, не може да бъде разглеждано като нещо нередно, или опит за вмешателство в работата на прокуратурата. Тези критики и предложения, почиват на някаква оценка за натрупване на определени слабости и проблеми в работата на държавното обвинение и целта е именно те да бъдат преодолени“ – коментира в интервю за БНР преподавателят по европейско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. Христо Христев. Той предположи, че е възможно прокуратурата да се страхува от поставянето под въпрос на нейната независимост, но ако наистина търсим проблеми във функционирането на правовата държава у нас, те са другаде. Трябва да се види съществуват ли рискове за независимостта на съдилищата и  съдиите, според сегашния вид на прокуратурата, мястото ѝ в съдебната система и възможността да влияе върху работата на съда чрез ВСС. Освен това, ако приемем, че мястото на прокуратурата е в съдебната система, трябва да се запитаме, има ли достатъчно гаранции за независимостта на отделните прокурори, за да могат да прилагат закона по свое вътрешно, неповлияно убеждение, при сегашната и структура и начин на управление.

По думите на Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията „държавата е направила всичко необходимо с конституционната рамка да осигури тази независимост на прокуратурата. Дори в момента основните критики по отношение на прокуратурата са, че тази независимост прераства в безотчетност, което не е духът на Конституцията и на демократичния ред в страната... Независимостта на съдебната власт не означава, че могат да правят каквото и когато поискат".  В интервю за БНР той коментира, че проведената прокурорска среща дава сигнал на всички страни, които ще вземат участие в предстоящия конституционен дебат, че прокуратурата е единна и не желае да се промени статуквото, каквото е то в момента.

Съставил: Йоан Колев