И през тази година се очаква много българи да изкачат старопланинския връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на героите, загинали за свободата на България. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. и боевете, които се водят между защитниците на прохода и турската армия, влизат в историята под името "Шипченска епопея".
Честването на 143-ата годишнина от Шипченската епопея ще започне с панахида в Соколовския манастир край Габрово в памет на изгубилите живота си в епичните боеве. Програмата ще продължи с изкачването на 890-те стъпала към Паметника на свободата на връх Шипка. Очаква се президентът Румен Радев да се присъедини към гражданите, които ще поемат към върха, и в 12,00 ч. да произнесе слово.
На барелефите в подножието на монумента ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще бъде запален и Шипченският огън, а входът на Паметника ще бъде свободен за посетители след оттеглянето на официалните лица.
"Посетителите трябва да спазват указанията на органите на реда, тъй като трафикът в прохода е интензивен. Нека да проявяваме взаимно търпение и всички, които влизат в Паметника на свободата, да носят предпазни маски", призова д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа".
Ден преди честването до Паметника на свободата беше разпънат един от най-големите трибагреници у нас - 60 кв. м. Скоро ще бъде обявена обществена поръчка за реставрацията на монумента.
Снимки: shipkamuseum.org
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..