„Ние, българите, сме много уважавани и ценени сред хората в Словакия. Това е може би единствената държава, където съм усетила истинска почит и гордост, че съм българка“ ‒ така започва разказа си за Словакия една млада българка, възпитаник на университета в Прага. Димана Иванова първо следва славянска филология с профил чешки език и литература в Софийския университет, а след това е одобрена за докторантура в специалност Сравнително литературознание в Карловия университет в Прага. „Чешката столица е център на културата сред западните славяни, много програми правят и дават поле за развитие на чужденци като мен. Аз съм от този тип хора, които изучават и обичат чешкия език и култура, които започват кариерата си с чешки език, но продължават със словашки“ – разказва Димана Иванова пред Радио България.
„Исках да остана вярна на тази любов и да направя нещо като връзка между Чехия и Словакия. Вярвам, че връзката между тези два народа не само не е прекъсната, но дори трябва да бъде още по-силна след разделянето на двете държави.
По време на престоя си в Словакия успях да направя интересни научни разработки, а и там написах първите си стихове. Едно от първите ми стихотворения, публикувано в България, беше „Картичка от Братислава“. Словаците много харесаха творбите ми, дори през 2018 г. едно престижно издателство разпространи моя стихосбирка. Живях в Словакия от 2012 до 2017г. През това време бях на редовна работа като преподавател в една държавна гимназия в гр. Малацки. Той се намира на 30 км от Братислава и е нещо като столица на Загорската област – гранична между Чехия и Словакия. Там прекарах едни от най-хубавите години в моя живот, научих много неща и бях сред моите словашки колеги. От две години съм в България, върнах се по лични причини, но не прекъснах връзката с чехите и приятелите от Словакия“.
Българите там са не по-малко от 2 хиляди, което е голям брой за малка Словакия. Повечето работят към международни фирми и компании. „Ние сме готови да учим и говорим чужди езици, затова сме търсени специалисти – например наши програмисти, икономисти, ПР- консултанти има там – казва Димана. Тя е впечатлена от голямата прилика, която има между нашия народ и словашкия.
„Както проф. Ян Кошка е казал – „българите са като словаците на Балканите“, много е близък нашия манталитет до техния. В началото, когато се озовах в Словакия, отидохме в квартален ресторант, за да празнуваме Нова година. Там се бяха събрали много словаци, имаше типичната словашка зелева супа– капустница, както и печена пуйка за празника. На Коледа обаче, те слагат за вечеря задължително печен шаран, както и в Чехия. Кухнята ни не е същата, но хората на празника са много весели. Пеят до сутринта, вдигат наздравици с тяхната сливовица и в това отношение намирам много общи неща с нас – българите.
Първите наши сънародници, които са отишли там, през 1917 -20 г., са били български градинари. Известно е, че българите можем да отглеждаме добри зеленчуци и плодове. Затова те са отишли да покажат това свое умение в Словакия.
Тъй като градинарите ни били много трудолюбиви, до ден днешен се говори, че българите са достойни, работливи и добри хора, словаците с това ни познават и ценят.
През последните години в Словакия има все повече и повече българи. Българският културен съюз в Словакия е местна организация, създадена много отдавна от градинарите. Целта е била да се запази връзката с българските корени и културата сред сънародниците ни.
Любопитен факт е, че всяка година през юни се организира екскурзия до Хронски Бенядик – градче близо до Банска Бистрица. Там има паметник на български студенти, загинали в борбата срещу фашизма по време на Словашкото народно въстание.
Това са били млади българи, заминали да учат в Словакия, но фашистите нахлуват и тези наши сънародници, заедно със словаци, са затворени в концлагери. Много от включилите се в борбата българи загиват, затова местните хора са им издигнали паметник, помнят ги и уважават нашата жертва. На поклонението пред паметника всяка година присъстват много словаци, българи, дипломати. Винаги идва един женски словашки хор, който перфектно изпълнява българския марш „Тих бял Дунав“ и винаги е много вълнуващо, когато ги слушаш.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: mfa.bg, Регионален исторически музей - Велико Търново и личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..