Близо 2 млн. туристи по-малко са отдъхвали на българското Черноморие през юли в сравнение със същия период на миналата година. Броят на чартърите до основните ни летища се е сринал с 80 на сто спрямо лято 2019 г. За сметка на това от май до края на септември в страната се очакват около 7 млн. и 300 хил. пътувания на българи – прогнозира доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Но дали вътрешният туризъм ще успее да компенсира огромната дупка, зейнала в отрасъла заради пандемията от Covid-19? Ситуацията е непредвидима, единодушни са от бранша.

„Няма свободни места за паркиране и настаняване в Созопол. Подобна е ситуацията на цялото ни Южно Черноморие и другаде. Всичко е пълно! И хората се чувстват комфортно. Те казват ‒ Несебър е един прекрасен град, когато не е препълнен с туристи, които непрекъснато се блъскат един в друг! Това важи и за други курорти. И какво се оказва – че къщите за гости и малките уютни хотели, строени в т.нар. човешки размер, сега се пръскат по шевовете. А всичко, което беше свързано с презастрояване, като гигантските комплекси на ол инклузив са празни!“ ‒ заяви за Радио България доц. Драганов.

Стихийното строителство и „бетонирането“ на големи зони преобрази до неузнаваемост Черноморието ни, привличайки предимно нискобюджетни летовници от цяла Европа. Но такъв ли трябва да е обликът на българския туризъм, който от години се бори да излезе от клишето „море – плажове ‒ евтин алкохол“? С идеята да се поощри отрасъла в ситуация на глобална пандемия, правителството свали ДДС за ресторантите и хотелите от 20 на 9%. Въпреки това браншът се оплаква и твърди, че е пред фалит:

„Хайде да попитаме кой бранш? Тъй като къщите за гости в цялата страна работят на пълни обороти – казва Румен Драганов. – Тези обекти са пълни. При тях няма опасност от фалит. Оплакват се мастодонтите, тези които никога не са имали ясна представа откъде смятат да намерят персонал и туристи за базата им. Те са разчитали на обществото, на популярността на България като туристическа дестинация. Но единственото, което правиха е да влошават параметрите на отрасъла. Да, факт е, че това лято имаме много по-малко нискобюджетни туристи от чужбина! Но от друга страна онези, които избират къщите за гости и малките семейни хотели са доста по-платежоспособни от масовия нискобюджетен турист“.

В условия на пандемия хората избират по-отдалечените и усамотени кътчета. На невиждан туристически наплив се радват планински градчета като Елена, Копривщица и Трявна или спа дестинации като Павел баня и Кюстендил. Дали пък кризата няма да помогне на България да се измъкне най-сетне от изтъркания си имидж на евтина морска дестинация?

„Кризата има много добър оздравителен ефект върху туризма – категоричен е Румен Драганов.– Той показа кой кой е в отрасъла и кои са лоялните работодатели, създаващи работни места. В месеците юни и юли ‒ най-тежките за бранша, тези хора отвориха обектите си. А някои предприемачи въобще не престанаха да работят от началото на епидемията. Така те запазиха своя персонал, дори наеха още кадри. В същото време цялата концепция за нискобюджетен туризъм се срина! Видя се, че тя не работи при такива кризисни моменти.“

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки : Венета Николова