Неочакван ход от страна на премиера Бойко Борисов даде нова насока на политическите коментари в България. Вместо да подаде исканата в продължение на над 30 дни оставка, министър-председателят предложи да се пристъпи към промяна на основния закон в републиката – Конституцията. Сред предложенията му фигурираха множество популярни постулати, присъствали в политическия дневен ред като предложения от различни политици през годините – намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, създаване на Съдебен съвет на съдиите и такъв на прокурорите, а Висшият съдебен съвет да бъде закрит. Проектоконституцията на управляващите от ГЕРБ предвижда намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Въвеждане на машинно гласуване във всички секции в страната с над 300 избиратели, както и възможност за избор на гласоподавателите как да гласуват - с машина или хартиена бюлетина. Предложенията за конституционни промени вече са в деловодството на Народното събрание, като в първия ден от новата парламентарна сесия – 2 септември, проектът трябва да получи необходимите 121 гласа, за да бъде насрочена последваща дискусия.

Идеите за промени в Конституцията предизвикаха бурна обществена реакция от страна на протестиращите, които ги определиха като отчаян  опит за печелене на време от страна на управляващите, а редица анализатори посочиха предимствата и недостатъците на заявените проектопромени.

Силен, но рискован е ходът на премиера Бойко Борисов, смята политологът Румяна Коларова. В интервю за вестник „24 часа“ тя посочи, че с промените в съдебната система, които предвижда проектът анонсиран от премиера показват, че той иска да реши един казус, за който се говори от години и е в основата на всяко народно недоволство от началото на прехода до днес. По думите ѝ, с предложенията за конституционни промени премиерът отнема политическата инициатива на президента Румен Радев, а променяйки изборния кодекс и въвеждайки смесена система – 50% от депутатите  да се избират пропорционално, а останалите 50- мажоритарно, ще се отнема от патоса на извънпарламентарните му опоненти Христо Иванов и Слави Трифонов.

Според бившия председател на Народното събрание Михаил Миков, който е от средите на опозиционната БСП, е „странно, че процедурата за промяна в Конституцията започва на финала на едно Народно събрание, когато всяка от политическите сили очаква предстоящите предсрочни или редовни избори“. Пред БНР той посочи, че „интересите на мнозинството от българските граждани са свързани със социалните права, здравеопазването, равенството и справедливостта. „Според мен целта е, въпросът, свързан със средствата за производство и собствеността върху тях, който вълнува българите през целия 30-годишен преход, да бъде подменен с дискусия около конституционни текстове или нов проект“, каза Миков.

Бившият евродепутат от ГЕРБ, а днес съдия Душана Здравкова коментира пред Националното радио, че „създаването на нова конституция е въпрос на уреждане на обществени отношения“. „Ние трябва да видим има ли, или не, нови обществени отношения“- посочи тя и допълни, че не вижда проблем в това, да се пристъпи към създаването на нов Основен закон, но това не бива да става по начина, който виждаме в момента. Според нея – „сега е моментът да променим порочния партиен модел в България. Партиите и техните функционери не възприемат, че те са само един политически инструмент за изпълнение на волята на суверена. Те се възприемат като разпределители на порции и хранилки, по думите на един политически лидер. Това не бива да се толерира повече“- категорична е Здравкова. Тя определи предложенията за промени в Конституцията като дъвка за балончета, „поднесена с пренебрежение към интелигентността и образоваността на българските граждани. Налице е кражба на идеи, чутото е артикулирано вече през годините“.