„Ако зажалиш някой ден за драмска ракия,
дойди на гости
с коня шарколия…“
Така започва един от най-известните градски шлагери, който има почти столетна история. Текстът е публикуван през 1927 г. в стихосбирката „Македонски песни“. Автор е Магда Петканова, родена на 16 август преди 120 години, останала в българската културна история като талантлива поетеса, драматург, сценарист… За хората, които са я познавали, красивата дама е предана майка, съпруга и една от най-интересните жени в София по онова време.
Родена е през 1900 г. в с. Стамово, Старозагорско. Кръщават я Смарайди – на баба ѝ по майчина линия, гъркиня по произход. Дядото пък е с подчертан интерес към литературата и подкрепя Македонското освободително движение. Смарайди наследява от него и двете, защото, освен човек на словото, по-късно тя е сред поддръжниците на македонските революционери. Израства в гр. Раднево, където е бащината ѝ къща, а когато започва да публикува поезията си, избира името Магда. Едва 13-годишна я изпращат да учи във Втора девическа гимназия в София. Живее в пансиона на г-жа Узунова, майка на големия наш художник Дечко Узунов. След това известно време следва математика в Софийския университет. Омъжва се за писателя Мирослав Минев, баща на дъщеря ѝ Зоя. Заболява от туберкулоза, но оцелява по чудо, спасена с народна медицина. Разделя се със съпруга си и преживява много тежък период – в началото на ХХ век патриархалното мислене все още е твърде силно и обществото не гледа с добро око на самотната майка. През 1930 г. я запознават с писателя Константин Петканов, вдовец с две дъщери. Скоро става негова съпруга и от този момент вече има три деца и все по-малко време за писане.
Независимо от това, успява да съчетае ролята си на майка, съпруга и домакиня, с непресекващото си творческо вдъхновение. Издава няколко стихосбирки, превежда (от славянски езици) либретото на „Сватбата на Фигаро“ (Моцарт), „Русалка“ (Дворжак) и др. Членува в Съюза на българските писатели и в Клуба на жените-писателки, заедно със свободомислещите дами на нашата литература от онова време: Яна Язова, Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова- Мутафова, Калина Малина и др. Създава клуб на жените с висше образование, радетел е за правата на нежния пол, темите, които я вълнуват са българската история, любовта към родината, красотата и тъгата във всичките им форми. Заедно със съпруга си поддържа приятелски връзки с художника Илия Бешков, композиторите Любомир Пипков, Марин Големинов, с поети, писатели, драматурзи. Пише сценария за филма „Шибил“ на режисьора Захари Жандов, театрални пиеси, както и либретото на операта „Ивайло“ от Марин Големинов. (Да припомним, че „Нестинарка“ – първият значим балет в националната ни култура също е от Големинов, създаден по разказ на Константин Петканов.)
На пръв поглед Магда Петканова е постигнала много – добре приета е сред интелектуалните кръгове, има издадени няколко стихосбирки и т.н. Но през последните години от живота си (умира през 1970 г.) споделя с известно съжаление, че е пропуснала ценно време, пишейки само в кратките паузи между житейските си задължения. От друга страна, дъщерите, които е отгледала, я даряват с искрена любов и благодарност.
Литературната ѝ дарба е оценена високо, а две от най-популярните песни, родени от градската култура, са „наредени“ по нейни стихове – „Гурбетчия“ („...Свещи ти запалих пред трона небесен“) и „Ако зажалиш някой ден“. И най-голямото признание – в широките кръгове и до днес те се приемат за народно творчество.
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..