Нещотърсачите излизат на улов за кюлчета злато, щраусови пера и мънички гайки, ала малцина сред тях се прислоняват на някой плаж, за да издебнат вятъра. Вятъротърсачите пък търпеливо присядат на пясъка, но щом въздушният порив ги призове, начеват въздушен танц там нейде в далечината - докато морските вълни рисуват гърбици върху повърхността.

23-годишният Александър Бачев е от породата на вятъротърсачите. Вече единайсет години той се сприятелява с вятъра и върху кайт сърф язди вълните, полита с чайките и изпробва волята си във ветроходни регати. Има специална връзка с морето, която се надява никога да не изгуби.

„Свободата е важна за мен, не съм свикнал да бъда ограничаван. Дори в спорта съм намерил начин да бъда свободен и това ми доставя голямо удоволствие – казва той.”

Затова и съжалява, че не може да протестира всяка вечер с хилядите си връстници на площадите.

„Одобрявам протеста на младите и не само младите хора, защото държавата ни не се управлява демократично и този модел трябва да бъде сменен – заявява Александър. – Съпричастен съм с тях и протестирам както мога. Но тъй като в момента се подготвям за европейското първенство в средата на август, намирам се на морето и тренирам, а не съм на улицата.”

Александър се качва за първи път на уинд сърф на къмпинг „Градина” и същия сезон отива на състезание в Приморско. Наблюдавайки обаче баща си и останалите кайтсърфисти в залива, пожелава и той да се научи. Така бързо изоставя уинд сърфа и се посвещава на кайта. Днес се състезава в дисциплината кайт фойл рейсинг ‒ класическа ветроходна регата, само че не се с лодки, а върху дъска.

„Това, което използвам във водата, се нарича хидрофойл или подводно крило – обяснява той. – Под дъската се намира уред, който прилича малко на самолет с голямо предно и малко задно крило и работи на същия принцип като във въздуха. Когато човек се движи, крилата произвеждат подемна сила и издигат дъската над водата. Така площите в контакт с нея са много по-малко, съпротивлението намалява значително, скоростта се увеличава и има много повече адреналин.”

Всичко това позволява на кайт сърфиста да се издигне 30-ина сантиметра над водата и да лети със скорост от близо 70 км/час.

В което и състезание да участва, Александър почти винаги се класира в десетката. Най-големите си успехи постига на световно първенство, нареждайки се пети, и с четвъртото си място на първите световни плажни игри. Близката му цел е да се представи добре на предстоящото европейско първенство в Полша, а далечната – да вземе квота за олимпиадата в Париж през 2024 г., когато неговият спорт ще дебютира на най-големия спортен форум.

Освен да жъне успехи сред морската стихия, Александър се дипломира като физик в Мюнхенския технически университет – още една причина да е толкова добър в спорт, подвластен на хидро- и аеродинамиката. Засега не смята да се посвети на физиката, тъй като се надява да остане поне още четири-пет години в активния спорт. В по-далечното бъдеще се вижда по-скоро като IT професионалист.

„Искам да живея в България и да допринасям за нейното развитие – категоричен е той. – Надявам се, че в бъдеще ще имаме добра политическа и икономическа среда, за да се развиваме като държава и като нация.”

А защо да не окачи някой ден в кабинета си лелеяния олимпийски медал? И всеки път, поглеждайки го, отново да усеща в лицето си вятъра, соления въздух и пръските от морските вълни.