Нежеланието на властта да чуе гласовете на протестите, които вече близо месец настояват за оставките на правителството и на главния прокурор, захранва решимостта на демонстрантите да доведат започнатото до успешен край. Все повече блокирани пътища, все повече протестиращи градове, все повече демонстриращи българи в чужбина – така изглежда българското лято на 2020 година.
Според политическия психолог ‒ проф. Антоанета Христова, протестът има неструктуриран характер, тъй като хората от площадите не припознават единна политическа формация.
„Имаме два варианта за развитие на ситуацията – коментира тя за БНР. – Единият е оставка на кабинета и преминаване към служебно правителство, сформирано от президента Румен Радев. Но този вариант е почти изключен, защото в обществото се създаде недоверие към институциите като цяло. Вторият вариант е да се проведе диалог с протестиращите и частично да се изпълнят техни искания до провеждането на редовните парламентарни избори, които изглеждат смислени от гледна точка на здраво стъпила на земята демокрация”.
Макар и да направи някои министерски рокади и да обяви някои социални мерки, правителството така и не успя да смекчи ултимативния тон към себе си, нито да влезе в диалог с протестиращите. В подобна наелектризирана ситуация, не само младите, но и цялото общество се политизира и това е продиктувано от усещането за несправедливост, смята Калоян Велчев, политолог и автор в младежката платформа за анализи „Анблок”.
„От тази гледна точка младите не сме по-специални – казва той в интервю пред БНР. – Определят ни като авангард на протеста, защото сме нещо ново в него и вярвам, че политизирането на младите може да даде положителен резултат. Когато повечето от нас са се социализирали, това е станало в среда, изключително враждебно настроена към политиката и начина ѝ на правене. Затова е нормално голяма част от нас да страним от нея. Но именно тази надежда, която в момента се ражда на площада, може да накара много от младите хора все пак да влязат в политическата борба, за да се борят и да отстояват идеите си, както го правят на протестите.”
През 2013 г., когато се проведоха последните масови протести у нас – срещу правителството на Пламен Орешарски, писателят Владимир Зарев описа народния бунт в романа си „Орлов мост”. „За жалост, протестите създадоха илюзията, че в България най-после се е изградило гражданско общество, което да озапти истерично-егоистичното управление”, заяви тогава творецът. А днес дали нещо се е променило?
„ГЕРБ от десет години притежава пълната власт, която министър-председателят превърна в еднолична – казва писателят. – Бойко Борисов решава всички проблеми, но, за жалост, държавната машина не функционира, обществото ни е прогнило, раздават се средства на отделни олигарси, а най-големият проблем – корупцията, си остава. Огромната страст на властта да строи магистрали се обяснява с това, че в тях се изливат огромни средства от Европа, както и народни пари. Така най-лесно може да се краде, но за да се докажат кражбите, трябва да има честна прокуратура, а не избирателно дейна. Необходимо е и реално гражданско общество. От двайсет години живея с надеждата българинът най-после да разбере, че ако на него му се позволява да краде малко, има други, на които им се позволява да крадат изключително много.”
Протестите не са толкова социални, колко имат за цел да достигнат до единна спасителна идея за целия народ, смята още Владимир Зарев. Надеждите си за единение на гражданското общество и за озаптяване на „истеричния егоизъм на партиите и олигарсите” той свързва с младите хора от площадите, които един ден да влязат в управлението.
Съставил: Диана Цанкова
Снимки: ЕПА/БГНЕС
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Днес отбелязваме Международния ден на биосферните паркове, обявен по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. По този повод още през втората..