Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над 7% от българското общество изповядва ислям

Курбан байрам – време за милосърдие и опрощение

Снимка: krumovgrad-bg.com

Мюсюлманите в България празнуват Курбан байрам. Това един от най-големите мюсюлмански празници, който се свързва със силата на вярата и се ознаменува с жертвоприношението на животно като израз на благодарност към Всевишния. Символизира смирението, покаянието, помирението и опрощението.

Наричат Курбан байрам празник на милосърдието и прошката. Основната му цел е да сближи общността на хората, изповядващи исляма. Празникът продължава 4 дни като акцентът е поставен на първия ден, когато мъжете се събират на празнична молитва – байрам намаз и се коли курбанът.

В същността си Курбан байрам представлява пречистване на вярата, от всички недостатъци и съмнения, обяснява, председател на Висшия мюсюлмански съвет в България. – Курбан означава „сближаване“. От една страна сближаването е с Всевишния, а от друга – социално, т.е. с близки, роднини, съседи. Курбанът се разделя на три части. Първата се оставя за семейството, с втората част се гощават гостите по време на празника, а третата част се раздава на бедните и нуждаещите се. Освен това, по време на Курбан байрам се правят посещения на по-младите при по-възрастните, с което показват своето уважение. От своя страна по-възрастните показват състрадателност към младите, което съдейства за сплотяването на обществото. Именно затова ислямската религия набляга на този празник, желаейки обществото да е сплотено, в него да има милост и състрадание.

Тази година Курбан байрам ще е по-специален, тъй като поради пандемичната обстановка байрам намаз ще се изпълнява не в джамиите, а на открито, което привнася друг момент в живота на мюсюлманите, допълва Ведат Ахмед и призовава за спазване на противоепидемичните изисквания.

Над 577 хиляди са българските граждани, които изповядват ислям, сочат данните от последното преброяване през 2011 година. За всички тях днешният празник е повод да се видят с най-близките си.

На самия байрам е хубаво цялото семейство да се събере, макар да е трудно в тези времена, особено когато младите са в чужбина. Ние по принцип си взимаме отпуск в този ден – разказва Лейля Местан от Крумовград за традициите свързани с празника. – След молитвите в джамията, мъжете се връщат по домовете и се коли овен или друго чифтокопитно животно.“



Който няма възможност да коли курбан, не е задължен да го прави. Но по своя воля може да зарадва някой нуждаещ се, като му дари пари, колкото е по силите му.

„В това време жените се занимават с други приготовления за празника  – година почистването на дома, приготвянето на традиционните баклави и баници – продължава разказа си Лейля Местан. –  Всеки се стреми в този ден да види майка си, баща си, а ако не може да отиде до тях, да им се обади по телефона. Защото празниците са мост между младото и старото поколение. В селата по-възрастните хора се посещават от всички млади. Целуваме им ръка и им искаме прошка ако сме сгрешили, даряваме ги. Правим и общи казани, където приготвяме курбана, след което се раздава на цялото село.“

В Крумовград тази година няма да има общи трапези, казва Лейля Местан.



„Не знам дали ще е уместно да целуваме ръка на всички възрастни хора, което си беше традиция. Но в условията на пандемия е несериозно, както и да дойдеш от друг град или от чужбина и да обиколиш цялото село – това носи голям риск. Хубаво е да се видим, но призовавам всички хора да спазваме дистанция и дисциплина, за да нямаме съжаления след празника.“



Снимките са предоставени от Лейля Местан



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25