Наричат манастирите огнища и пазители на българската духовност, крепители на българската вяра в някогашните мрачни, изпълнени с гонения и унижения години на турското робство. Никак не са малко историческите свидетелства за обители, осигурявали тайно убежище на поборници за българската свобода. Много монаси също вземат дейно участие в народните борби и в организирането на революционни комитети.
Един от тези просветени монаси е и дякон Игнатий, Апостола на българската свобода Васил Левски. Бъдещият революционер се замонашва през 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Възнесение Господне”, след като в продължение на шест години е послушник на вуйчо си йеромонах хаджи Василий. За Левски жертвата за свободата е „утеха и душеспасение”, „святи дар и от Бога венец”. Затова определя времето, в което живее, като „век на свободата“ и му посвещава живота си.
В рамките на десетгодишната си активна революционна дейност (1862-1872) Левски създава тайна мрежа от революционни комитети, за чиято дейност са необходими тайни места (над 100 скривалища), голяма част от които са били в манастирите. Освен че укриват Левски и сподвижниците му, монашеските братства подпомагат и с лични средства революционната им дейност.
В Троянската света обител например, която многократно дава подслон на Апостола, лично Левски посвещава игумена хаджи Макарий и още четирима монаси в революционното дело. Скривалището му там днес е достъпно за туристи и разкрива двата тайни изхода – към реката и към гората.
Друг манастир, укривал Апостола, е Сопотският девически метох „Въведение Богородично“. Скривалището на Левски се намирало под стаята на игуменката Христина, неговата леля. Там се срещал и с майка си Гина Кунчева. В този район е още едно от сигурните убежища на Дякона ‒ в „Свето Възнесение Господне“, където той приема монашеското име Игнатий. В Тетевенския Балкан винаги отворен за Левски бил и Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“. Надвиснал от скалите, на 800 метра надморска височина, той прилича на непристъпна крепост. Може би това е и причината да бъде избран за едно от сигурните скривалища за Апостола, който в близост създава и Първия окръжен революционен комитет.
Когато пристигал в Пиринския край пък, Левски нощувал на 15 километра от град Симитли. Манастирът там, изграден по времето на Второто българско царство (1185-1396 г.), носи името Тросковски и е кръстен на едноименното село (Тросково). През Средновековието бил обитаван от над 100 монаси, които се препитавали със земеделие и животновъдство.
Край днешната българска столица София всеки, който иска да научи повече за живота и делото на тази светла личност от нашата история, може да тръгне по стъпките му по „Пътеката на Левски“, водеща към Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“. Дължината ѝ е по-малко от 2 километра или около 30 минути от центъра на кв. „Драгалевци”.
Сред известните манастири, които пазят спомена за Левски и неведнъж са го спасявали от преследвачите му, са още Соколският манастир „Успение Богородично” край Габрово, Дряновският „Св. Архангел Михаил” и Мерданският „Св. 40 мъченици”, на главния път между градовете Велико Търново и Елена...
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..