За мнозина български и чуждестранни туристи традиционната лятна ваканция на море до голяма степен беше осуетена от пандемията с Covid-19. В резултат - почиващите по българското Черноморие са много по-малко от капацитета на курортите ни. Наблюдава се обаче по-силно търсене на почивки във вилни селища и къщи за гости на места без струпване на много хора. Ето защо редица експерти в туризма заговориха, че би следвало да се възползваме от тази тенденция и да насочим вниманието към по-малко разпространените видове туризъм.

Една от тези все още недостатъчно разработени „златни мини“ е културният туризъм. Той е с потенциал да осигури, както почти целогодишна заетост, така и да разнообрази предлагането на масовия летен и зимен отдих. Освен това, културният туризъм привлича хора с високи доходи и по-широки интереси, за които да се завърнеш обогатен и с нови познания от почивка е нещо много ценно и зареждащо. А богатството от над 40 000 културни паметника от различни исторически епохи, с което България разполага, чертае добри перспективи. Седем от тези паметници - Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката гробница, Ивановските скални манастири, Старият Несебър, Рилският манастир и Свещарската гробница, са част от списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Наскоро Европейската комисия представи нова онлайн платформа за безопасно възобновяване на туризма - Re-open EU. За да помогне на хората да планират своето пътуване, тя предоставя актуална информация за границите, транспорта, ограниченията за пътуване, мерките за обществено здраве и безопасност и друга полезна информация.

Едновременно с това Комисията стартира и кампания в подкрепа на културата и културния туризъм под наслов „Културата на Европа е близо до вас“. Чрез представяне на туристически продукти, базирани на културата и културно-историческото наследство, се цели съживяването на местния туризъм и местните икономики.

Доколко ситуацията с пандемията и подетите инициативи ще повлияят за развитието на сектора на културния туризъм у нас, предстои да разберем. Но като част от по-дългосрочната европейската политика, по различни оперативни програми на страната ни са отпускани средства за реставрация и социализация на обекти на културния туризъм. Благодарение на тях нов живот за туризъм заживяха старата българска столица Плиска, раннохристиянската базилика Червената църква край Перущица, Античният културно-комуникационен комплекс „Сердика“ в София, историческият резерват „Трапезица” във Велико Търново, „Кръстатата казарма” във Видин, Римската вила „Армира“ край Ивайловград, Кремиковският манастир до София, Археологическия комплекс „Перперикон”, и много други, които също очакват да бъдат открити от български и чуждестранни гости.

Снимки: Иван Иванов, БГНЕС, ЕС, Pixabay, bulgariatravel.org