Пандемията от Covid-19 се оказа безпощадна към много сектори в икономиката на България, в това число и към летния ни туризъм. Свикнали сме да поставяме месеците юли и август в „разгара“ на сезона и това наистина беше така. Досега! „Благодарение“ на корона-кризата, вече отчитаме пик, но в спада на летовници по българското Черноморие.
Репортерско наблюдение на наш екип от първите дни на юли установи, че по-големите, по-скъпите и по-елитните ни курорти, всъщност, са и най-потърпевши от корона-кризата. На много места там големи четири и петзвездни хотелски комплекси наподобяват „призрачни“ градове. И напротив - в по-малките и по-достъпните за масовия турист места, сезонът започва да набира скорост.
В най-големия български морски курорт Слънчев бряг работят едва около 40 хотела. В тях се спазват стриктно хигиенните норми, но в много случаи персоналът е повече от почиващите, свидетелства кореспондент на БНР в Бургас Даниела Костадинова. Празни шезлонги, пусти алеи, колони от таксиметрови коли чакат с часове, а понякога и с дни своите клиенти.
„Положението е отчайващо. Няма клиенти, няма туристи, няма нищо - споделят таксиметрови шофьори. - Може би през следващите дни ще дойдат и повече чужденци, но към момента те са малко. За месец като юли това е нищо. Взели сме мерки срещу коранавируса – мием си постоянно ръцете, носим маски. И чакаме клиенти“.
Едва между 8 и 10 чартърни полета дневно се регистрират на Летище Бургас при около 50 на ден в предишни години. „Туризмът е сред отраслите, които Ковид-кризата засегна най-силно, той е и този, който най-бавно ще се възстанови“ – коментира пред БНР Константин Занков, експерт в Института за анализи и оценки в туризма.
„Виждаме големи спадове и отменени полети. Ключови държави за туризма в България и по света затвориха почти изцяло границите си за изходящ туризъм. Русия е една от тях. А тя генерира основния туристопоток, включително и към нас. Ситуацията е динамична и променяща се. Но хората не бива да спират да пътуват. Явно е, че ще живеем и в бъдеще с Ковид-реалността. Просто трябва да бъдем предпазливи към рисковете и да ги управляваме правилно. Най-важното е да спазваме дистанция, да избягваме и да не предизвикваме струпване на много хора на едно място, можем дори да не ползваме асансьора, а стълбите на хотела, задължително да носим маски и да дезинфекцираме ръцете си и повърхностите“.
Интересът на потребителите през това лято се е пренасочил към по-малко познати дестинации, към къщи за гости и малки хотели – коментира още Константин Занков. А напоследък в хит на сезона се превръщат къмпингите. По Южното Черноморие те са почти пълни – разказва Елена Димитрова от БНР-Бургас. И това е естествено, предвид уединението, което предлага тази форма на летен отдих. Над 10% повече са почиващите в сравнение с предходната година, констатира Елена Пинелова, управител на един от най-предпочитаните къмпинги у нас - „Градина“:
„Определено има дори повече клиенти през тази година. Може би, заради безопасното разстояние между къщичките. Хората се чувстват по-самостоятелни и в безопасност. Правят си барбекю, хранят се на верандата на своето бунгало. Съвсем малко са останалите свободни места за каравани“.
Сред традиционните туристи на Северното Черноморие са румънците. Пред Даниела Стойнова - Кантимиро Тулча, фен на българското крайбрежие споделя: „Много ми харесва тук. Идвам всяка година. Дойдох за четири дни. Ще бъда тук до петък. Харесва ми Черно море, климатът е много добър. И България е много хубава!“.
По взаимствани материали
Снимки: Красимир Мартинов, къмпинг Градина
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..