Чрез универсалния език на изкуството шестима българи и седем бежанци се докосват до душата на древни цивилизации, отнасят огънче от далечни домове, играят на карти, опознават другия чрез месенето на хляб и рисунки от къна, вървят по пътя към нов живот, пеят на три езика с вплетен родопски мотив.

Онлайн изложбата “Отвъд различията” се провежда по инициатива на Агенцията на ООН за бежанците и представя общите творби на визуални артисти, художници и музиканти от България, Сирия, Ирак, Иран и Афганистан. Идеята е с помощта на изкуството, вдъхновено от различни култури, да се доближим един до друг, за да отворим очите си за красотата и многообразието на нашия свят.

“Моят партньор в проекта се казва Али Хадж Али - той е студент по архитектура. Мисля, че хареса работата ми, защото е свързана с пространството в широкия смисъл на думата”, казва визуалният артист Радина Стоименова. Българката, която живее и твори във Франция, и афганистанецът, който живее в България, се представят с общата творба “GoodbyeWindows” – един разказ за дома със спомени от детството, но и жал, че може да не се завърнеш там.

Радина не създава мебели, а вместо това разказва за тях, разхождайки се във въображаемото жилище на Али. Докато той успява да вдъхне топлина в нейния миниатюрен дом с помощта на скъпи на сърцето й предмети.

Силсила Махбуб – също като Али, идва от Афганистан и обича да пее автентични песни от родината си. Сириецът Амджад Джад от десет години живее в София и изпълнява ориенталска музика на арабския инструмент уд. Бояна Желязкова пък свири на цигулка, пее и композира. Тримата застават на една сцена и с песента си “Отвъд различията” изпращат посланието, че музиката и стремежът към красота нямат граници.

Лесно ли се твори с непознат човек, при това с различна история и култура? Оказва се, че “да”. “Всъщност това, че сме от различни държави не ни прави различни като хора – напротив, имаме още повече неща да си разкажем”, отговаря Радина Стоименова. Тя не просто се сработва с Али в общия им творчески проект, но днес той е сред приятелите й.

“Тъжното е, че в България се срещат повече предразсъдъци, отколкото във Франция, където има по-голяма история във възприемането на чужди култури – казва още тя. – Според мен няма нищо за преодоляване – всички сме хора и е нормално щом някой има проблем, друг да му помогне. Това е най-простото хуманитарно правило, то не изисква усилие, тъй като хората са хора навсякъде. Натъжавам се, когато чуя за случаи, в които мигрантите са били лошо посрещнати, но се надявам с времето и в България, и в другите държави да се научим да преодоляваме различията. Когато хората се срещнат на живо, тези различия се забравят. И няма защо да ги има.”