През 1948 г. България отказва да изпрати учители за българската общност в Албания, която е подложена на македонизация. За този и други неизвестни или малко познати факти разказва доц. Спас Ташев в новоизлезлия първи том на изследването си “Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019)”. Ученият проследява етнодемографските процеси в над 30 селища в Албания, в които хората общуват на архаичен български диалект.
След края на Втората световна война и смяната на режима, българската държава пропуска историческия шанс да утвърди книжовния български език в населяваната с българско малцинство Албания. Тя пропилява цели две възможности във времето, в което югославски емисари се опитват да откъснат Пиринска Македония от България и да анексират Албания като седма република на собствената си страна.
“Колкото и да е странно, първата съпротива на Балканите срещу подобна югославска политика идва от Албания при посещението на държавния й ръководител Енвер Ходжа през 1947 г. у нас – разказва доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН.
В разговор на четири очи той предлага страната ни да изпрати български учители в Албания. ЦК на БКП решава да откликне на инициативата с година закъснение, но в това време Трайчо Костов – председател на комисията по този въпрос, изпада в немилост заради конфликта си със Сталин и България пропуска стратегическия шанс да затвърди българския език и българското присъствие в Албания.”
Според историка изпращането на български учители би имало огромни последици за Централните Балкани, защото решението е щяло да създаде алтернатива на провежданата от Югославия македонизация чрез опитите си да създаде училища по т.нар. македонски език. Политическата конюнктюрура обаче надделява и страната ни пропуска историческия шанс да въведе книжовния български език в учебните заведения за децата от българското малцинство.
През 1955 г. Албания за пореден път се обръща към България с молбата да изпрати учебници за българското население. Но властта и този път не се отзовава на предложението, с което да се противопостави на опитите за етническа трансформация на българите там. Тогава в Албания възниква самобитна практика – на основата на преспанския български диалект и с българската азбука се създава региолект, който се използва от албанските българи до 1991 г.
“За съжаление, през този период нашата политика все още е пасивна – подчертава доц. Спас Ташев. – Поради което буквално проспиваме активизирането на югославската, а по-късно и на македонската дипломация, която през 1993 г. успява да отпечати учебници по македонски език за т.нар. македонци в Албания. Първата част от тези учебници са написани на преспански български диалект, а втората част на съвременния македонски език. А това е подготовка за преминаването от български към македонски език, която Македония успешно направи.”
С установяването на демократичната власт в Албания започват процеси на осъзнаване на българското самосъзнание, твърди доц. Спас Ташев. По думите му, българите в Албания никога не са били дискриминирани. През 1991 г. там са регистрирани първите български организации, а две години по-късно у нас пристигат първите младежи с българско самосъзнание, за да следват в университетите. Тогава започва и целенасочената дейност за официалното признаване на българското национално малцинство в Албания, която се увенчава с успех през 2017 г. Днес изучаването на книжовен български език е приоритет за сънародниците ни в Албания - има три български неделни училища, а вече близо 700 младежи са завършили висшето си образование у нас.
След броени месеци българската общност ще бъде изправена пред ново предизвикателство – да защити етническото си присъствие при преброяването на населението в Албания. Според наличните данни в момента 50 хиляди са говорещите български език като майчин в Албания. Дали обаче всички те ще се декларират като българи в анкетните карти зависи от много фактори и най-вече от българската дипломация, която трябва да изиска от албанските власти да осъществят контрол на опитите за подмяна на националната идентичност на сънародниците ни там.
Чуйте разговора с доц. Спас Ташев в звуковия файл.Снимки: БГНЕС
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..