Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Картографирай дървета, докато се разхождаш из „Бедечка”

Снимка: Facebook / Запазете Бедечка

Специалистът по информационни технологии Петко Петков е автор на проект за идентифициране и паспортизиране на дървета в парк „Бедечка” и в границите на град Стара Загора. В момента той е на етап уеб приложение, но до няколко седмици се очаква да бъде пуснато и мобилно такова. С помощта на План Зет (PlanZ) и няколко снимки, дърветата биват разпознати и се отбелязват на интерактивна карта:


„Чрез геолокацията на използваното мобилно устройство могат да се регистрират различни дървета в платформата. За целта трябва да се направят между три и пет снимки. Системата разпознава вида на дървото и го регистрира на мястото, на което се намирате. Всяка община има задължение да извършва т.нар. паспортизация на трайната растителност в града, а пълна такава в Стара Загора няма. Попадали са ми подобни платформи, но нито една не използва машинно самообучение, както разработената от нашия екип, което улеснява потребителя. Желанието ми беше да осъществя най-лесния и опростен механизъм, за да могат повече хора да се включат. Основната идея е да се изработи ясна картина на трайните насаждения в Стара Загора. Искаме и да проследим как тази растителност се променя във времето. Процесът обаче ще отнеме години”, обяснява Петко Петков, който е част и от гражданското движение „Запазете Бедечка”.

Въпреки че неговият проект е все още в началото си – платформата работи активно от месец, вече са регистрирани около 2000 дървета. Налице е и първото отрязано от общината дърво, отбелязано на интерактивната карта през май като здраво.

Идеята за системата идва в резултат на дългогодишната борба за запазването на парк „Бедечка”. Любимото място за разходки и игри в Стара Загора е залесено през 1958 година и на територията му, която обхваща 1060 дка, се намира и „Старият чинар“ − 500-годишно дърво, обявено за природна забележителност:

„1300 дървета бяха паспортизирани от общината в парк „Бедечка” и ние преизползвахме тези данни. Искахме да напаснем системата ни така, че да дава данни, които събира общината, за да бъдат те потребни на институциите. За момента няма механизъм в нашето приложение, за да бъде включена специфична информация като височината, годините и дебелината на стъблото на дадено дърво, което по принцип се описва от представител на общината на крак. Дълго време се злоупотребяваше и се твърдеше, че в „Бедечка” няма растителност. Преди няколко години имаше референдум за запазване на парка, тъй като беше отредено той да бъде застроен и превърнат в квартал. А това всъщност е един от малкото естествени паркове в района с изключително много и гъста флора. Нашият инструмент обори тезата, че там няма растителност и вече всеки може да отвори картата и да се убеди, че там има много дървета, които, ако бъдат унищожени, ще бъде много жалко.”

Подобни приложения съществуват в различни страни по света, като най-популярното в Европа е вероятно TreeTalk, с което се идентифицират дърветата в Лондон. Интересът към апликации за изследване на градската природа нарасна в световен план насред пандемията от Covid-19. В редица държави парковете са местата, където хората могат да спазват изискванията за физическа дистанция и да се порадват на естествената среда. Приложението „План Зет” е създадено в сътрудничество с чешкия стартъп Plant.id.

Попаднах случайно на предлаганата от тях услуга. Изпращаме им снимките, те идентифицират дървото и ни връщат автоматично допълнителна информация. Когато ги потърсих и обясних казуса с нашия парк и че имаме интерес да използваме тяхната технология, за да решим конкретен проблем, буквално след броени минути се свързаха с мен. Техният изпълнителен директор ми предложи да предоставят услугата безплатно за целите на приложението ни. Въпреки че тя позволява, към момента не сме решили да обогатим функционалността, за да могат да се регистрират всякакъв вид растения. Ако имаме успех в Стара Загора, много лесно можем да разширим проекта, за да се използва в цялата страна, което и планираме” − посочва Петко Петков.

За да се случи това, се работи за изключването на възможността за спекулиране от страна на потребителите. Към момента се разчита и на доброволци за вписването на дървета в инструмента. Петко Петков се надява, че с постепенното му развиване регистрирането на дървета ще се превръща в кауза за хората и те ще се връщат отново към отбелязаното от тях дърво, като повторно ще направят снимки, за да се отчете неговото развитие. Това би подобрило качеството на данните и изготвяните справки.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Facebook / Petko Petkov, Запазете Бедечка


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

БНТ празнува 65 години от основаването си със специална програма

Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..

публикувано на 02.11.24 в 09:10

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05
Веселин Диманов

Веселин Диманов е “Будител на годината” 2024

Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и университетски преподавател Кристиан Таков, чиито думи и личен пример ще останат завинаги като..

публикувано на 02.11.24 в 09:00