Във време, в което съдбините на народите все още се решават от овластените според повелята на силата мъже, една българка се качва на международната трибуна, за да постави значими и до днес въпроси, засягащи женските и детските права. През 1930 г. съпругата на премиера Андрей Ляпчев – Констанца, се изправя пред Обществото на народите, изисквайки конвенция срещу трафика на жени и наказателни мерки за родителите, малтретиращи своите деца.
Констанца Ляпчева се ражда през 1887 г. в София и отдава живота си на самарянството – по време на Балканските войни (1912-1913г.) като милосърдна сестра тя помага на ранените войници и на бежанците, а в мирно време се превръща в закрилница на българските деца. За човеколюбивите си дела бива наградена с “Голям кръст” на Българския червен кръст и с Дамския орден за гражданска заслуга на цар Борис Трети.
“Констанца Ляпчева живее във време с големи социални, обществени и дори политически ограничения – разказва Елица Павлович, автор на проекта “Будителките”. – Тя обаче има късмета да израсне в семейството на богат тревненски чорбаджия, който я изпраща да учи в Швейцария. Благодарение на отличното си образование тя говори няколко европейски езика.На 24 г. Констанца се омъжва за доста по-възрастния от нея Андрей Лапчев – по онова време 45 годишен. И макар на пръв поглед в брака да са равнопоставени, тя го превъзхожда по образование и произход. Но двамата не са щастливи заедно и можем да кажем, че тя води сравнително труден живот, от който се опитва да направи най-доброто, поне за другите. Така се посвещава на децата – бездетна, но майка на всички деца на България.”
Благодетелката успява да осигури на децата законодателна защита, а майчинството да бъде признато за изключително важна социална функция. Ала отдадена на обществената си мисия, тя се оказва не по-малко амбициозна и по отношение на своя съпруг.
Образована в европейски дух и с маниери, които й помагат да общува равнопоставено с хора от най-висок ранг, Констанца Ляпчева изглажда обноските на българския премиер и подобрява външния му вид. Нещо повече - тя си позволява не просто да напътства съпруга си в държавните дела, но и да го критикува на публични места. Затова и не е учудващо, че еманципираната дама го забърква в прелюбодеен скандал – тя забягва с любовник в Европа и след като парите свършват, се прибира при съпруга си, а той примирено цитира Еклесиаст: “Сърцето на жената е примка, а ръцете й окови”.
“Фактът, че е омъжена за човек, който три пъти е министър-председател, има значение, за да се появи на най-високата обществена сцена – казва още Елица Павлович. – Това й проправя път към Обществото на народите, а умението да говори чужди езици й помага сама да установи множество контакти. От писмата до съпруга й се вижда, че тя пътува за срещите на международните организации с делегации, съставени изцяло от мъже. И тези мъже не само че не й помагат, а по-скоро я пренебрегват, тъй като е жена. Но Констанца Ляпчева има личните познанства и способностите, чрез които да се справи. Разбира се, тя не започва дейността си на международно ниво, а най-напред в България.”
В страната ни тя успява да открие дом за временен подслон на бедстващи деца в София, пансион и почивна станция за младежи работници, детски ясли за работническите деца. Нейно дело е и сиропиталището за селски девици сираци в Долна Баня, подготвящо момичетата да станат добри майки и стопанки. Социалното заведение, по-късно преобразувано в дом за деца, лишени от родителски грижи, се помещава в дарената от нея сграда и до днес носи името й.
“Тя създава множество домове и сиропиталища, занимавайки се с обществена и с политическа дейност – допълва Елица Павлович. – И има както необходимост, така и сили да го прави, защото говорим за десетки години, които тя инвестира в тази дейност. Констанца Ляпчева започва като съосновател и впоследствие председател на Съюза за закрила на децата - в края на земния й път членовете му достигат 150 хил. души от 3 хиляди организации. Всичко това тя постига в рамките на един човешки живот. Просто е била жена с мисия, което не на всекиго е дадено.”
Подобно на съпруга си, Констанца Ляпчева завещава цялото си имане на държавата. Отива си от този свят през 1942 г. – днес забравена, подобно на много други българи със състрадателни сърца и дейни умове. И тази година, за пореден път, никой не продума името й на отминалия детски празник 1 юни, чието честване въвежда тя през 1927 г.
Снимка: Димитър Карастоянов
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт..