Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Държавна агенция „Архиви“ представя 47 дигитални изложби

Доц. Михаил Груев: Архивите традиционно не са място, в което идват политици

Снимки: @BulgarianArchives

През т.г. Държавната агенция “Архиви” няма да отвори изложбената си зала, за да отбележи с документално събитие от историята на България Международния ден на архивите. Извънредната ситуация заради коронавируса обаче се превръща в шанс на днешния празник да се разходим виртуално в миналото. Чрез съхраненото наследство ние можем да се запознаем с необикновени хора и да съпреживеем случки, белязали не само пътя на страната ни, но и нас самите като граждани и личности.

На сайта на агенцията вече са качени 47 дигитални изложби, създадени между 2007 г. и 2020 г., които представят важни исторически събития и личности, както и годишнини от установяването на дипломатически отношения с други страни. Изложбите разказват за най-успешния столичен кмет Иван Иванов, за приемането на Търновската конституция и изграждането на новата българска столица София, за зараждането на гражданското общество у нас и протестите срещу обгазяването на крайдунавския град Русе, за съдбата на българските евреи, за княз Александър Батенберг, за космическия учен Виден Табаков, за писателя Йордан Йовков, за пътешественичката Люба Кутинчева и много други.

Създаването на документална памет за историята на страната ни започва след Освобождението, но отделни свидетелства ни връщат векове назад – например най-старата хроника от 14-и век. Архивите пазят сведения и за не една епидемия, взела жертви сред българския народ.

“Ако вникнем в документите, ще видим, че няма нищо ново под слънцето – казва председателят на агенцията доц. Михаил Груев. – И болестите, и големите епидемични вълни, и нещастията, свързани с тях, са съпътствали живота на нашите предци от хилядолетия. От век и половина ние имаме сведения за използването на карантината като рутинно средство за справянето с тях. През Средновековието най-страшна е била чумата и за нея сякаш знаем най-много поради превръщането й в устойчив литературен сюжет и художестен архетип. В модерното време сведения съществуват за холерата, покосила десетки хиляди души, особено в периода на войните, за петнистия тиф, маларията и испанската болест – оставила жертви, близки до дадените по фронтовете на Първата световна война.”

Агенцията продължава да обогатява архивите си благодарение и на роднините, решили да споделят наследените снимки и документи. Най-интересните фондове, постъпили в последно време, са свързани със земеделския водач Г.М. Димитров, с литераторите Евгения Марс, Валери Петров, Леда Милева.

“Постъпи първият ръкопис на може би най-знаменитото детско стихотворение на Леда Милева – “Зайченцето бяло”, кореспонденцията й с други писатели, нейни преводи още от ученическите й години в американския колеж. Изключително ценен е фондът на Валери Петров, който представя лабораторията на твореца, макар и неголям като обем. От него се вижда как поетът е работил още от ученическите си години и е редактирал текстовете си, съшивайки ги, слепвайки ги – стари техники, които компютърът прати в историята.”

Най-голям интерес читателите са проявявали към сайтовете, посветени на войните и най-вече на Първата световна, заради пълния опис с близо 100 хил. имена на жертвите. Другият най-четен документален масив е свързан с т.нар. Народен съд. Агенцията вече е дигитализирала 10 от общо 13-те централни състава на репресивния орган на комунистическата държава с всички водени процеси, а останалите три ще бъдат качени до края на следващата година. Според доц. Михаил Груев близо 5 хил. изследователи са посетили архива през последната година.

“Архивите традиционно не са място, в което идват политици”, аргументира се той за това, че нито един от тях не е дошъл.

Къде обаче щеше да бъде България днес, ако политическата ни класа се учеше от миналото?

“Според Джеферсън историята на човечеството учи, че човечеството не се учи от историята си. Разбира се, че много грешки могат да бъдат избегнати или да се види в миналото как нашите предци са реагирали на подобни предизвикателства. Но, както се казва, времето е пред нас.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Паметник на монсеньор Франческо Галони в Лодето ди Ровато

Епископ Франческо Галони посвещава живота си на бедните и сираците в България

Един скромен военен свещеник прави първия си досег с България през 1921 г., пристигайки с поръчението да издири безследно изчезнали италиански войници по време на Първата световна война. Той обаче не остава равнодушен към съдбата на тази малка..

публикувано на 11.03.25 в 11:50

Как "Слава" беше спасена от забрава - историята на последната българска подводница

Белослав е малък град, разположен на брега на един от ръкавите на Варненското езеро. Именно тук, на скромния градски пристан, е закотвена единствената запазена българска подводница – "Слава ". Плавателният съд отдавна вече не пори дълбините на Черно..

публикувано на 11.03.25 в 08:05

Църковен календар - 11 март 2025 г.

На 11 март Православната църква чества паметта на свети Софроний Йерусалимски и свети Софроний, епископ Врачански . Свети Софроний, патриарх Йерусалимски, е роден в Дамаск . Увличал се от младини по науките и заради философските си познания..

публикувано на 11.03.25 в 06:00