Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологическо лято 2020 - част I

Цитаделата край Свищов и Добруджанското деспотство

Перперикон
Снимка: БГНЕС

В колективното съзнание понятието археология най-често се свързва с разкопки и търсене на съкровища, обвити в мистерия. А истинските съкровища в очите на археолозите са артефактите, частици от пъзела на историята, разкриващи неразгаданите тайни на предците ни.

Макар и оскъдно финансирани, с всяка изминала година археологическите проекти в България успяват да разгърнат нови любопитни страници от живота през изминалите хилядолетия. С известно закъснение, заради пандемията с Covid 19, проучванията на най-голямата базилика в Родопите от раннохристиянския период (V -VI век) на Перперикон и тази година продължават.

„Ще работим на Перперикон от последната седмица на юни до средата на септември – отбеляза пред БНР проф. Николай Овчаров. – По отношение на другите ни разкопки има промяна. Това, което изследвахме миналата година - Цитаделата край Свищов, една от най-добре запазените български средновековни крепости, ще продължим през октомври. Тези разкопки ми дадоха идеята за написването на историко-археологическата книга "Дракула - българската версия", свързана е със Свищовската крепост.


Малцина знаят, че влашките и молдовските воеводи и по-специално Влад Цепеш (Дракула) са говорили на чист български матерен език чак до 17 век. Това не го казвам, за да се противопоставям на съседите ни, а защото ние българите трябва да знаем истината. Много е важно археологът да бъде и добър историк, за да обясни качествено това, което открива между земните пластове, съхранили историческото минало. Чисто археологическите методи не са достатъчни.“

На същото мнение е и доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, която се надява и тази година да получи финансиране за проекта край Калиакра, защото разкопките там вървят изключително успешно. Става дума за бившата столица на Добруджанското деспотство (българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век):

"През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облекло и т.н. – разказа в интервю за БНР доц. Петрунова. – Преди това намерихме и една уникална нефритена китайска катарама - нетипична за българските земи. А миналата година, един от гробовете в некропола, който проучвахме, се оказа особено богат. В него беше погребан млад мъж с много хубави дарове. Сред тях беше и златен пръстен с по-добра изработка от тази на пръстена на цар Калоян, с надпис "Георги Големия" и монограм на Палеолозите.

Разкритието породи много въпроси около произхода на този мъж, който вероятно е свързан с Добруджанския деспот Добротица. За да достигнем до историческите факти работим с много други изследователи, които разчитат надписите, правят анализ на предметите, тъканите, костите. Всъщност именно одеждите, с които е погребан „Георги Големия“, говорят, че той е бил много важна личност, най-малкото богат аристократ."

И тук идва най-трудният момент - подреждането на артефактите в достоверна картина, която правдиво да обрисува отминалата слава на едно от последните средновековни български царства.

Редактор: Дарина Григорова / по интервюта на програма „Христо Ботев“ на БНР/

Снимки: Здравка Маслянкова и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..

публикувано на 06.10.24 в 10:10

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17