На 24 май над 570 000 български мюсюлмани и над 1 милиард и половина души по света празнуват Рамазан Байрам. Празникът беше предшестван от едномесечен период на пост и милосърдие, а по традиция честването му продължава три дни, в които вярващите отварят домовете си за роднини и приятели.

В последния ден от Свещения месец – Арифе, домакините планират и подготвят гозбите за своите гости, месят се мекици и се посещават гробовете на починалите близки. Настъпването на същинския празник се възвестява рано сутринта във всички джамии и месчити.

Според последното официално преброяване в България от 2011 г., като мюсюлмани се самоопределят 577 139 души, или 10 % от населението на страната. Тази година обаче месецът на Рамазан за всички тях беше различен. 

Заради мерките срещу разпространението на Covid-19, българските мюсюлмани посрещат Рамазан Байрам при засилени мерки за сигурност и с молитви на открито, при спазване на правилата за социална дистанция. Поради въведените ограничителни мерки, много от хората не посещаваха джамия, а се молеха вкъщи. Липсваха и традиционните благотворителни вечери на открито, но се раздаваше храна на нуждаещи се.

Рамазан Байрам е познат и като най-сладкия мюсюлмански празник. Наричат го "Шекер Байрам", заради многото лакомства, които всяко семейство приготвя и раздава. Той идва след месец на пости, по време на които вярващите не се хранят от сутрин до здрач. Смята се, че така човек се очиства от греховете си и обръща поглед към Бога с очакването да бъде по-смирен. 

Бонбоните и сладкишите са само част от изкушенията на Рамазан Байрам. За царица на празника се смята баклавата. В някои населени места домакините са приготвяли преди по 4-5 вида баклави. Сега това не е така.

Севдие Исмаилова от варненското село Медовец разказа, че за празника се правят малки питки, които по форма приличат на охлюв: "Украсяваме ги с черен кимион, раздаваме на съседи и близки. С това оповестяваме идването на Рамазан Байрам. Непременно приготвяме баници с различни плънки. Характерна за нашия край е баницата с булгур."

Традицията повелява десертите да се приготвят от най-възрастната жена в дома. "Правим мекици, палачинки, катми и ги раздаваме на съседите. Спомням си в моето детство ние обикаляхме цялото село да ги събираме. Тогава беше интересно за нас. Ние вярваме, че душите на мъртвите се хранят с миризмата, отделяна при приготвянето на тези храни", допълва Севдие Исмаилова. 

Нощта срещу Рамазан Байрам е специална за праведните, обяснява и председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед: "Тази нощ е една от петте нощи, в които Всевишният не връща молитвите, т.е. непременно отговаря, откликва. Затова през нощта вярващите се молят за прошка, за изчистване на грехове, за доброто, благото на своето семейство, на обществото, изобщо на човечеството".

Според традицията, в празничния ден, след като мъжете се приберат от сутрешна молитва, семейството се събира в дома на най-възрастните роднини: „Целуваме ръка на по-възрастните, с което изразяваме своето уважение към тях, като при посещение носим локуми, вафли, а на малките им даваме пари и бонбони" - разказва Севдие Исмаилова.

Снимки: БГНЕС и Архив