Официалните дипломатически отношения между България и Испания – днешни партньорки в Европейския съюз и НАТО, са установени на 8 май 1910 г. Погледът в исторически план показва, че първите контакти между София и Мадрид те са установени повече от 30 години след Освобождението на България през 1878 година. Какво е наложило това забавяне?

През 1878 година България става политически свободна, но само донякъде. На конгрес, състоял се в Берлин четири месеца след Освобождението, европейските Велики сили постановяват, че статутът на новата държава ще бъде на васал на турските султани, и ѝ налагат някои ограничения в областта на външната политика – например, не ѝ се разрешава да сключва договори с други страни. Това е и причината много държави по онова време да не бързат да установяват дипломатически отношения със София. Затова и техните представители в българската столица се титулуват „дипломатически агенти“ или „генерални консули“, а не пълномощни министри или посланици. Същото важи и за българските дипломати в други държави.

През 1908 година Испания има само един почетен консул в София. Той е френски гражданин, женен за испанка, акционер в кибритена фабрика. Акцентираме на 1908 г., защото тогава е обявена независимостта на Княжество България, което става царство, а неговият владетел княз Фердинанд – цар. Този акт отваря широко вратата за установяване на дипломатически отношения с редица държави. Испания прави това през 1909 г., след като настойчивата българска дипломация поставя въпроса пред Мадрид чрез своя дипломатически агент във Виена. На 12 май с.г., осем месеца след обявяването на българската независимост, министърът на външните работи на Испания Мануел Алиендесаласар изпраща телеграма до граф Сората, управляващ испанското посолство във Виена, където са били направени българските постъпки за признаване, и му нарежда: „Отговорете на българския дипломатически агент, че правителството на Негово Величество се радва да признае новото политическо положение на България, и да му отправите горещи пожелания за щастие и благоденствие, като изпратите почтителни поздравления на новия владетел!“. На 13–и същия месец ръководителят на испанската дипломатическа мисия във Виена връчва с нота текста на българския агент.

Така, 18 месеца след обявяването на българската независимост, на 8 май 1910 г. Мадрид и София установяват дипломатически отношения. През 1911 г. първият пълномощен министър, изпратен от Испания в България – Мануел Мултедо, представя акредитивните си писма на цар Фердинанд. Мадрид обаче трябва да почака няколко години − до 1923 г., за да посрещне първия български легационен ръководител на високо ниво, акредитиран в Испания.

До 1910 г. между България и Испания практически няма официални контакти. Липсва както политически, така и търговски и културен обмен. Не се подписват договори или спогодби. Двете страни живеят отчуждени една от друга, всяка в своя си южен полуостров на Европа и всяка със собствените проблеми. Има спорадични контакти единствено между дворовете на крал Алфонсо XIII и княз Фердинанд от 1887 г., когато последният заема българския престол. Те обаче имат чисто сантиментален характер и не надхвърлят обикновеното афиширане на роднинските им връзки, без от това да произлезе никакъв факт, който да стимулира укрепването на междудържавните отношения.

Установяването на дипломатическите отношения от 8 май 1910 г. дава тласък на връзките във всички области, макар да не довежда до онова много високо ниво на политическите, стопанските и културните контакти, на което ставаме свидетели след демократичните промени в България от 1989 г.

Днес, по официална статистика, в Испания живеят и работят над 125 хиляди българи, но неофициалните данни говорят за близо 250 хиляди наши сънародници там. Своеобразен посланик на българската култура в кралството са и регистрираните 44 български неделни училища, над 50 български и смесени асоциации, 3 български православни общини с центрове - градовете Дения (област Валенсия), Сеговия (област Кастилия и Леон) и Барселона (област Каталония).

Добрите дипломатически и човешки контакти се отразяват и на търговско-икономическите показатели. Стокообменът през 2018 година възлиза на над 1,8 млрд. евро, а испанските инвестиции в България достигат 22,2 млн. евро. Испания е и привлекателна дестинация за българските туристи – над 148 хиляди са сънародниците ни, пътували до там с цел туризъм. В същото време, над 77 хиляди испанци са посетили туристически забележителности в България.

Снимки: Мануел Компани, архив, Посолство на Кралство Испания в България