Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на църквата са отнели десетилетия, но загадките около историята ѝ остават. Това е най-старият средновековен храм в района, истинско историческо съкровище. Ако имате път към югозападната част на България, непременно го посетете. Колкото и емоционално да ви разказваме за това място, нищо не може да замени живия контакт с аскетичната тайнствена красота, сътворена от ръцете на незнайни майстори.
Няма точни сведения кога е била построена църквата, не е запазен и ктиторски надпис. Но са открити стенописи от различни векове, представляващи редки паметници на църковната живопис. Най-ценни са изображенията, датиращи от XI-XII век, изключително рядко срещани в България и дори на Балканите, научаваме от младия д-р Явор Митов от Историческия музей в града. Той разказва за косвените източници, от които изследователите черпят сведения:
„Това са публикации от учени, занимаващи се с изкуствознание, а също историци, които изследват старинни документи. Съдейки по архитектурните особености, храмът е построен в края на XI, началото на XII в. По онова време земите на Кюстендил и Колуша (тогава самостоятелно селище − бел. ред.) са се намирали под византийска власт. Може да се предполага, че някой местен управител е направил дарение и е построил храма, но няма точни доказателства. Във „Виргинската грамота“ (издадена през втората половина на XIII в. от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие – бел. ред.) за пръв път се споменава метох Св. Никола в Колуша до Велбъжд (средновековното име на Кюстендил). Проф. Лиляна Мавродинова, един от големите наши учени в тази област счита, че храмът по онова време е бил посветен на Св. Никола, а в последствие това е било променено.
Зографите, изписали най-ценния пласт, са били наистина изключителни. Предполага се, че са пристигнали от Солун или от Охрид. Установено е, че са използвали много скъпи бои, в които има примеси на злато. Явно дарителите са били доста заможни. Що се отнася до архитектурата, предполага се, че е дело на майстори от Константинопол. Впечатляващо е, че в такова отдалечено място е била направена тази прекрасна църква. “
По-късните стенописи също са ценни, защото разкриват отделни епохи в църковната живопис. Има дори изображения, датирани преди XI век, но те са фрагментарни и не дават материал за научни заключения. Добре запазено е изображение на Свети Йоан Предтеча, датиращо от XV век. Следващият пласт (от XVI век) е съхранил прекрасни изображения на Свети Йоан Кръстител и Свети Сава Сръбски.
Последното цялостно изписване е направено след Освобождението на България от османско иго, между 1878 и 1882 г. Самата сграда е сравнително малка по площ − дълга 10 м, широка 8.70 м. Църквата е кръстокуполна, от типа „кръст в квадрат“, каквито са още няколко изключително ценни исторически паметници у нас.
„Храмът може да бъде сравнен само с няколко църкви в България, които са от този период и имат има същата архитектура – пояснява Явор Митов. − Това са църквите в Земенския манастир, в с. Паталеница, наскоро реставрираната църква в гр. Рила (с уникални стенописи от края на XII век). Сравняват художествената стойност на най-старите стенописи от „Св. Георги“ с тези от Боянската църква, направени по същото време. Но има разлика в градежа. Църквата в Колуша е с тухлен градеж, който е по-скъп като техника, в сравнение с каменния. Всичко говори за наистина влиятелни ктитори, които са били част от императорското семейство или от местна провинциална византийска аристокрация.“
Съществува хипотеза, че в църквата се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман (1323–1330), убит в битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. А в двора ще видите сграда, която наричат „Възрожденското училище“. През годините тя е приемала различни функции. Сега е музей към църквата.
„Експозицията, поместена във Възрожденското училище, впечатлява с изложените в нея стенописи от различните исторически пластове, свалени от църквата. Залата на горния етаж е за изложби, свързани главно с църковната история и култура. Интересът към този паметник на културата е много голям, особено през последните години. Прави впечатление, че има много посетители и от Европа – историци, гости на града.“
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..