Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Когато хората не могат да влязат в музея, той „влиза“ в домовете им

Националният етнографския музей-БАН провежда интерактивни срещи с публика чрез социалните мрежи

| обновено на 02.05.20 в 06:15
Снимка: Марта Рос

Музеи, галерии, концертни зали и читалища остават вече втори месец без своите посетители. Причината е ясна – всички са подвластни на ограничителните мерки по време на пандемия. Материалният ни свят е ограничен, но духът няма как да бъде поставен под карантина. Човек винаги се стреми да научи нещо повече, да живее пълноценно живота си, да се труди в делника и да чака с нетърпение празничните дни.

За да не прекъсва живата връзка със своята публика, един от най-популярните музеи в София – Етнографският, пренесе програмата си във виртуална среда. С находчивост и ентусиазъм научните работници продължават да са полезни като пренасочват усилията си към мрежата. На страницата на музея в социалните мрежи те споделиха нови видео материали, посветени на пролетните празници. Връзката с публиката е интерактивна, всеки има възможност да публикува снимка и да сподели свой опит във връзка с предложена от музея тема – стари техники при изписване на великденски яйца, подготовка и украса на обредните хлябове, тънкости при направата на домашен квас, който подобрява качествата на домашните печива.

Видео демонстрацията за замесване на обредните хлябове е проведена лично от директора на Етнографския музей гл.ас. д-р Иглика Мишкова.

Празниците са времето, което ни сплотява и ни разграничава от делника. Периодът, в който сме под карантина дава прекрасна възможност за увличане на цялото семейство в подготовката. Затова решихме да започнем с публикации в съвсем новата ни фейсбук страница още преди Великденските празници" – разказва тя пред Радио България и допълва:

Всичко беше направено в домашна атмосфера, в моя собствен дом – споделих с публиката в социалните мрежи начина, по който аз самата, с моето семейство се готвим за празника.

Хлябът в българската традиция по принцип е безкръвната жертва. Това е нашето преклонение и вариант да подготвим трапезата си за всеки празник. Предците ни първоначално са приготвяли обредни хлябове за Великден, а по-късно, чак след Освобождението (1878г.) постепенно навлизат сладките хлябове – козунаците.  

Сега хората се връщат към един по-бавен ритъм на живот, това ни дава прекрасната възможност да обърнем повече внимание на близките си. Времето, прекарано вкъщи ни позволява да оценим всичко, което сме имали – дори и отиването до работа, като ежедневен процес – казва Иглика Мишкова. Като възможност за връщане към стара но забравена традиция, етнологът предлага демонстрация за подготовка на хлебен квас в домашни условия. „Технологията е бавна и изисква внимание, но пък захващането на квас учи човек на търпение“ – казва Иглика Мишкова:

Желаещите да си захванат квас и да го ползват вместо мая, трябва да знаят, че всяко време на годината е абсолютно благоприятно за това. Единственото изискване е, че трябва да „храните“ кваса по-продължително време, около една седмица, задължително с брашно и вода. Нужно е малко повече внимание, но пък козунаците, направени с квас са много по-вкусни, с по-добре развит аромат, а и на вид са по-красиви. В нашата традицията и в народните песни се пее за двата празника заедно – „червения Великден и зеления Гергьовден“. За Гергьовден ще подготвим разказ за самия празник, свързан с трудовата дейност на хората, а не само с трапезата, която всички ще си приготвят. Обмисляме различни варианти, работим по темата, за да дадем любопитна и полезна информация на нашата публика“.

Снимки: Марта Рос, Facebook / Национален етнографски музей - БАН

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15