Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Загоров: Работим в условията на непознат риск

Синдикатите акцентират върху опазването на здравето в условията на пандемия и отдават почит на работниците, изгубили живота си заради Covid-19

В Световния ден за безопасност и здраве при работа, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов (вдясно) и президентът на КНСБ Пламен Димитров (вляво), поднесоха венци и цветя пред Паметника на жертвите на трудови злополуки пред централата на КНСБ в София.
Снимка: БТА

В Световния ден за безопасност и здраве при работа, 28 април, Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) призова заболяването Covid-19 да бъде класифицирано като професионална болест.

Целта е да бъде осигурена по-добра защита на работното място, както и да се гарантира възможността за получаване на компенсации и на медицинска помощ.

„Въпреки че все още много аспекти на вируса SARS-CoV-2 не са напълно изяснени, фактите говорят, че повечето заразявания са станали на работни  места - заяви г-жа Шарън Бъроу, генерален секретар на МКП. - Следователно включването на Covid-19 в класификацията на професионалните заболявания е от решаващо значение за ограничаване на разпространението на вируса. Това става още по-неотложно сега, когато страните започват да облекчават ограниченията за икономическите сектори и публичните пространства. “

Борбата за преодоляването на глобалната пандемия и превенцията са основна грижа за българските синдикати, които са готови за конструктивен диалог и взаимодействие.

„Работодателите имат водещата отговорност за всичко, което се случва, а когато става дума за безопасност и здраве при работа, те носят отговорността за всеки един работник и общо за целия колектив - подчерта пред Радио България конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров.

„Другото, което трябва да знаем, е, че колективните мерки за защита трябва да бъдат с предимство, защото могат да опазят по-лесно големи групи хора. А когато няма колективни, трябва да се спазват мерките за индивидуална защита. Досега, биологичните рискове и опасности от зарази не са били толкова много във фокуса на безопасността и здравето при работа. Те са били предмет на общественото здравеопазване. Здравната система е поемала болните, успявали сме да се справим като общество, затова си мислим, че ще се справим и сега. Обаче практиката през последните дни показва друго. С двете огнища на зараза – в предприятието в Плевен и в ТЕЦ „Бобов дол“ се оказа, че ние далеч не сме подготвени. Работодателите, на пръв поглед, са взели достатъчно мерки, но въпреки това заразата е започнала да прониква в колективите.“


Затова класификацията на Covid-19 като професионално заболяване ще доведе до засилване на мерките за опазване на обществено здраве, които ще се доразвиват през следващите месеци и години. В тази връзка синдикатите призоваха безопасността на работното място да получи от Международната организация на труда статут на основно право. Тази мярка би гарантирала защитата на работещите от фатални инциденти и професионални заболявания наравно със свободата на сдружаване, колективното трудово договаряне, защитата от дискриминация, принудителния и детския труд.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Валежите спират, но температурите остават ниски

В понеделник в източната половина от страната все още ще има валежи от дъжд, но до вечерта ще спират. На запад облачността ще се разкъсва и намалява, следобед на места в Югозападна България – до предимно слънчево време. Ще остане ветровито с умерен,..

публикувано на 29.09.24 в 18:30
Димитър Костов от Смолян (вляво)

Петдесет дрона рисуват сърце в световния ден за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания

С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..

публикувано на 29.09.24 в 18:15

Тамбурата, гъдулката и кавалът скоро може да изчезнат от сцените

Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..

публикувано на 29.09.24 в 16:35