Повече от месец продължава извънредното положение в България, въведено, заради пандемията от Covid-19. За времето на неговото действие българските граждани изпитаха причудлив коктейл от чувства. Всичко започна с насмешката и пренебрежението, последвано от разбирането и съгласието с предприетите от страна на правителството ограничителни мерки (според социологически изследвания, над 70% от българите са съгласни с тях). Заговори се обаче и с притеснение за демокрацията.
Пред БНР социологът Първан Симеонов посочва, че притесненията у нас в момент се движат в следната последователност – „заразата − работното място − демокрацията“. Проучване на „Галъп Интернешънъл“ сочи, че според 22 % от българите демокрацията не е ефективна по време на криза. Все пак, Симеонов остава оптимист и заявява, че същият процент хора, вероятно и при други обстоятелства, биха „изскърцали със зъби“ срещу демократичните механизми. Според него, положителният извод от проучването е, че 78% от запитаните не смятат демокрацията за неефективна.
Притеснения за качеството и сигурността на демократичния процес у нас по време на извънредното положение, изказва политологът Антоний Тодоров. В интервю за „Дневник“, той заявява, че „управляващите са в удивително комфортно положение“ и обяснява: „Фактически нищо в момента не е в състояние да им се противопостави, независимо от това какво решават и какво правят. Извънредното положение беше прието за един месец, след което бързо и без особен дебат, беше удължено с още един. Проблемът е, че такова удължаване става почти автоматично. В повечето европейски държави, където беше въведено извънредно положение, удължаването му ставаше и става с 14 дни напред, т.е. управляващите демонстрират, че не прибягват с лека ръка до въвеждане на извънредно положение.“
Факт е, че пандемията от Covid-19 породи ситуация, за която никоя държава не се оказа подготвена. Според политолога Антоний Тодоров, тя е създала благоприятна среда за липсата на ред, противно на внушенията на управниците, че въвеждат и гарантират такъв строг ред. Решенията по отношение на кризисната ситуация той окачествява като „хаотични, взети набързо и често променяни“, което говори за „наличие на отслабена публична власт, която може да репресира, но да е изключително слаба, когато трябва да организира обществото за справяне с дадена съществуваща опасност. Пандемията създаде ситуация на „мътни води“, в които мнозина се опитват да решават други, несвързани със защитата от заплахата въпроси“ – заключава Тодоров.
Юристът и бивш депутат Петър Славов съзира сериозен проблем и в използването на термина „до второ нареждане“ в заповеди, свързани с ограничителните мерки. Той определя термина като смущаващ за държава член на Европейския съюз, вземайки за пример заповедта на министъра на здравеопазването за затварянето на столицата от 17 април. В интервю за БНР Петър Славов изразява надежда, че не се прави опит за връщане на обществото към времената на народната милиция, в чийто актове фигурира тази формулировка.
Безспорно, всяко мнение има своето място в публичното говорене, особено когато става дума за непознати в най-новата ни история мерки и обстоятелства, каквито са поставянето под карантина на квартали и цели селища, ограничаването на придвижването от област в област, контролно-пропускателните пунктове и масовите полицейски проверки, затваряне на заведения за обществено хранене и за развлечения…
Но не може да се отрече и фактът, че на общия европейски фон на разпространение на заразата, България стои изключително добре, а това се дължи до голяма степен и на въведените ограничителни мерки. В този смисъл, може би имат право онези 22 % от българите, които в отговор на социологическите въпроси заявяват, че демокрацията не е ефективна по време на криза. Но времето ще покаже.
Редактор: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС, БНР-архивОт следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..