Повече от месец продължава извънредното положение в България, въведено, заради пандемията от Covid-19. За времето на неговото действие българските граждани изпитаха причудлив коктейл от чувства. Всичко започна с насмешката и пренебрежението, последвано от разбирането и съгласието с предприетите от страна на правителството ограничителни мерки (според социологически изследвания, над 70% от българите са съгласни с тях). Заговори се обаче и с притеснение за демокрацията.

Пред БНР социологът Първан Симеонов посочва, че притесненията у нас в момент се движат в следната последователност – „заразата − работното място − демокрацията“. Проучване на „Галъп Интернешънъл“ сочи, че според 22 % от българите демокрацията не е ефективна по време на криза. Все пак, Симеонов остава оптимист и заявява, че същият процент хора, вероятно и при други обстоятелства, биха „изскърцали със зъби“ срещу демократичните механизми. Според него, положителният извод от проучването е, че 78% от запитаните не смятат демокрацията за неефективна.

Притеснения за качеството и сигурността на демократичния процес у нас по време на извънредното положение, изказва политологът Антоний Тодоров. В интервю за „Дневник“, той заявява, че „управляващите са в удивително комфортно положение“ и обяснява: „Фактически нищо в момента не е в състояние да им се противопостави, независимо от това какво решават и какво правят. Извънредното положение беше прието за един месец, след което бързо и без особен дебат, беше удължено с още един. Проблемът е, че такова удължаване става почти автоматично. В повечето европейски държави, където беше въведено извънредно положение, удължаването му ставаше и става с 14 дни напред, т.е. управляващите демонстрират, че не прибягват с лека ръка до въвеждане на извънредно положение.“

Факт е, че пандемията от Covid-19 породи ситуация, за която никоя държава не се оказа подготвена. Според политолога Антоний Тодоров, тя е създала благоприятна среда за липсата на ред, противно на внушенията на управниците, че въвеждат и гарантират такъв строг ред. Решенията по отношение на кризисната ситуация той окачествява като „хаотични, взети набързо и често променяни“, което говори за „наличие на отслабена публична власт, която може да репресира, но да е изключително слаба, когато трябва да организира обществото за справяне с дадена съществуваща опасност. Пандемията създаде ситуация на „мътни води“, в които мнозина се опитват да решават други, несвързани със защитата от заплахата въпроси“ – заключава Тодоров.

Юристът и бивш депутат Петър Славов съзира сериозен проблем и в използването на термина „до второ нареждане“ в заповеди, свързани с ограничителните мерки. Той определя термина като смущаващ за държава член на Европейския съюз, вземайки за пример заповедта на министъра на здравеопазването за затварянето на столицата от 17 април. В интервю за БНР Петър Славов изразява надежда, че не се прави опит за връщане на обществото към времената на народната милиция, в чийто актове фигурира тази формулировка.

Безспорно, всяко мнение има своето място в публичното говорене, особено когато става дума за непознати в най-новата ни история мерки и обстоятелства, каквито са поставянето под карантина на квартали и цели селища, ограничаването на придвижването от област в област, контролно-пропускателните пунктове и масовите полицейски проверки, затваряне на заведения за обществено хранене и за развлечения…

Но не може да се отрече и фактът, че на общия европейски фон на разпространение на заразата, България стои изключително добре, а това се дължи до голяма степен и на въведените ограничителни мерки. В този смисъл, може би имат право онези 22 % от българите, които в отговор на социологическите въпроси заявяват, че демокрацията не е ефективна по време на криза. Но времето ще покаже.

Редактор: Йоан Колев