Пандемия по време на Велики пости, обхванала целия свят и без лек. Писателят Владимир Зарев съзира библейски знамения в своеобразния апокалипсис, в който човекът е застанал сам сред своето грехопадение.

В бича с коронавируса наистина има нещо библейско, казва писателят, чиито романи са преведени на няколко европейски езици. И търси причините за “ужаса, сполетял човечеството”, в дълбините на човешката природа.

“Ако човекът не се промени, той няма да оцелее – добавя Владимир Зарев в интервю за БНР-Видин. – Човешката цивилизация няма бъдеще, защото не може да се приспособи към все по-намаляващите ресурси. Същите тези ресурси обаче могат дадоведат до ужасяващи войни, които ще пометат всичко прекрасно, направено някога от човека.”

Своите дни на изпитание авторът на повествованието със старозаветни имена “Битието”, “Изходът” и “Законът” запълва с “форми на духовност”. Отказвайки се от виртуалния свят на интернет и от реалния на вещите, той препрочита книги, “за да изпита и техните качества, и себе си” и междувременно размишлява върху сюжета на бъдещия си роман. В центъра му той поставя Алботинския скален манастир край Видин и житието на един исихастки монах, който в мълчанието си разговаря с Бог.

Днешният човек също се нуждае от усамотение и размисъл – за себе си и за останалите хора, смята Владимир Зарев.

“Аз отдавна споделям предчувствието си, че разумът е „ракът“ в природата – казва той в интервю пред радио Видин. – Подобно на болестта, човекът с нахалството си и с крайния си егоизъм разрушава света, който го е създал и който поддържа живота на цялото човечество. Затова и си мисля, че тази пандемия е отклик на човешкото безумие. Крайният либерализъм, привидното познание, че щастието е в успеха и в парите – това наистина е една безумна представа.”

Щастието обаче се крие в далеч по-прости неща – да бъдеш здрав, да обичаш, да те обичат. И няма нищо общо с “глобалния човек”, програмиран, по думите на писателя, от раждането до смъртта да консумира.

“Знаем, че за да бъде стабилна пазарната икономика, производството й трябва да се увеличава с 5% годишно – припомня Владимир Зарев. – Но аз питам – докога? Пет процента означава, че след десет години човечеството ще произвежда двойно повече. Т.е. ще има изразходване на излишна енергия, на излишен човешки труд и най-вече на суровини, които не са безкрайни. А на нас са ни нужни два-три чифта обувки годишно.”

“Научих, че във видинския квартал “Нов път” едно семейство направило маски и ги раздало на цялата махала”. “Изключителен жест”, възклицава писателят с вярата, че в сблъсъка с тежките препятствия човек може да извади най-лошите си черти, но може и чрез размисъл да се облагороди.

“В подобни ситуации на напрегнатост и страх е много важно да бъдем заедно, да разчитаме един на друг, да бъдем дисциплинирани и умни, да се опитаме да озаптим себе си и тази безсмислена алчност, която ни пречи да бъдем наистина духовни същества – казва писателят. – Както и да си спомним думите на апостол Павел, че никой от нас няма да отнесе нищо от тази земя, защото не е донесъл нищо на нея.”

Историята се гради, наслагвайки се – подобно на кораловите рифове в океана. По същия начин се получава и единението. Владимир Зарев пожелава на българите да постигнат тази “заедност”, която да им помогне да мислят не само за себе си, но и за ближния човек. “Всяка сутрин аз се моля на Св. Иван Рилски да спаси българския народ от изчезване – защото това е неговият народ и защото, ако продължим по същия начин, ние вървим към много песимистичен край”, добавя той.

Редактор: Диана Цанкова /по интервю на Цветомир Цветанов, БНР-Видин/