Навлизаме в Страстната седмица, кулминацията на Великия пост, когато християните си припомнят страданията на Спасителя. Това е седмица на размисъл над живота и смъртта, когато всеки вярващ преосмисля ценностите си и се опитва да се доближи до духовното.

Тази година Страстната седмица е белязана с едно от най-тежките изпитания, пред които е изправено човечеството след Втората световна война. В тези дни, когато молитвите в храмовете са най-усърдни, християните са призовани да останат по домовете си, за да не станат неволни разпространители на коронавирусната инфекция.

„Мисля, че всеки един от нас се подчинява на този призив, защото това е една жертва − отбелязва една от най-четените съвременни български писателки Теодора Димова в интервю за Радио България. − Това е добро, защото спасяваме нечий живот. Спасяваме и живота на свещениците и на свои близки, като не се превръщаме в преносители на зараза.“ А за православните християни, които очакват Възкресение Христово и св. Евхаристия, за да пребъдат в Христа, лишението от молитвено присъствие в храма и вземане на причастие е най-голямото изпитание:

„Сега сме в такъв период, в който трябва да се съобразяваме, и това, че ще трябва да се молим от вкъщи не означава, че молитвата ни ще бъде по-малко искрена − казва писателката, която също е вярваща. − Моето вътрешно виждане е, че този принудителен пост, в който изпаднахме всички − и вярващи, и невярващи, носи някакво духовно очарование, защото ние преосмислихме много неща. Свикнахме с едно ново ежедневие, разбрахме с колко малко можем да живеем. Разбрахме в какво хищническо, консуматорско общество сме живели. Колко излишно и ненужно е затлачвало живота ни. Обърнахме се към обикновените и малките неща, обърнахме внимание един на друг. Оценихме каква благодат е да се виждаш с децата си, да каниш приятели на гости, да имаш социални контакти. Като че ли всичко това го бяхме пренебрегнали.“

Според Теодора Димова в тези дни на изпитание виждаме от какво наистина имаме нужда. Оказва се, че можем да вършим много неща от дома си, а храната дори и по-еднообразна не означава, че е по-малко вкусна. За хората, които са свикнали да постят и да водят по-аскетичен живот това изпитание е много по-лесно, в този период.

„Ние живеем с образа на кръста, а той е символ и на смъртта, и на Възкресението. Дните за постене се дават, за да може човек да се съсредоточи, да се събере, да се концентрира и да чуе себе си, да заживее с лишението. Затова изпитанието за хората, които вярват е някак по-леко. Безпокойството за близките, страхът, че може да се разболеем, икономическият страх какво ще стане след това, ще оцелеем ли? Ясно е, че ще има икономически сътресения, само че те са винаги по-малки от духовните сътресения.“

Духовното сътресение за един писател е естествената среда, в която създава произведенията си, смята писателката. Макар и на пръв поглед писателите да нямат връзка с реалността, защото живеят изолирано, на тяхната преценка се разчита да артикулират действителността, мислите и чувствата на хората. Често те провиждат в бъдещето. Дали ще си вземем поука след сегашното изпитание?

„Тревогите ще отминат, страхът, вирусът ще се преодолее, рано или късно. Това не се случва за първи път. Животът продължава, но ако ние останем пак същите, напусто ще е била тази благодат, която сега ни се дава да си научим уроците. Много се надявам и много се моля, да преодолеем изпитанието, но и да не забравим това, на което се учим сега. Нека използваме всеки повод, всеки жест, всяка дума , за да засилваме вярата си, молитвата си, за да стигнем тази пасхална радост, в деня на Възкресението. Да я носим в сърцето си и да успяваме да я подарим на другите. Да направим живота им малко по-ведър, по-лек, да донесем утехата, която ние ще получим. Това е моето послание!“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.