Някогашните българи, възпитани в патриархалните добродетели на своя род и носещи богопочитание в душата си, пренасяли добрите си дела отвъд физическия си път. Части от натрупаното с далновидност, трудолюбие и ум, те приживе споделяли с нямащите, а в завещанията си упоменавали значими суми за дела “общеполезни и богоугодни”.
Това сторил и варненецът Параскева Николау, който с последната си воля осигурил два пристана за най-бедните, най-онеправданите, най-сиротните – единият лекувал тялото им, а другият душата.
На варненския булевард “Приморски” вече 150 години се издига масивна каменна постройка, която привлича погледа с достолепие и красота. В тази солидна сграда някога се помещавала първата дарителска болница, построена със завещаните 25 хил. сребърни рубли от благодетеля Параскева Николау.
“За Параскева Николау знаем твърде малко – казва доц. Клара Докова от варненския Медицински университет. – Роден е във Варна в началото на 19-и век, в семейството на Никола – търговец с широки връзки в Цариград и в Одеса. Младият Параскева наследява и развива успешно търговията на баща си и по-късно живее и работи предимно в Одеса, където също е много известен с дарителската си дейност. По тази благородна причина става почетен гражданин на Одеса, но никога не забравя родния си град.”
На 30 януари 1858 г., в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник, Параскева Николау подписва завещанието си. Четири години по-късно го изпраща до “душеприказчиците”, които да изпълнят последното му въжделение – построяването на болница “за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени”. Самият той избира местността “Св. Илия”, където да се издигне лечебница с аптека и къщи за лекар и слуги, както и малък парк, в който болните да се разхождат. Заръчва също така засаждането на черничеви дървета, за изхранването на копринени буби, за да може средствата от припечеленото да подпомагат болницата.
Параскева Николау оставя и правилник от 24 страници за управлението на болницата. Според документа лекарят трябва да има докторат по медицина и аптекарят диплома по фармация; лекарят е задължен да дава всяка година писмен отчет пред настоятелството и му се забранява “да получава пари или подаръци от болните”; лечението на всички, без разлика от вяра, народност и пол, е безплатно; “допущат се старци и умопомрачени, скитници и сирачета”. Дарителската болница с 18 легла, осем души персонал и един свещеник отваря врати през 1869 г. – седем години, след като Параскева Николау е напуснал този свят.
В завещанието си, най-големият дарител на Варна определя още една крупна сума (50 хил. сребърни рубли), този път за построяването на църква.
По време на едно пътуване до Одеса, морските вълни се заиграли в смъртоносен танц с кораба му. Насред бурното море, уплашеният Параскева Николау помолил за помощ Св. Николай Чудотворец и обещал да му издигне храм.
Варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм “Свето Успение Богородично”, за 11 години построява църквата, която и днес пази изографисания, в притвора си, образ на благодетеля.
“Параскева Николау извършва още две благородни дела – продължава разказа си доц. Клара Докова. – Той оставя пари за стипендии на варненски деца, които да учат търговия и други науки в Атина. Именно с такава стипендия, големият гръцки писател и поет Костас Варналис завършва философия в Атинския университет. Параскева Николау оставя и средства за зестрите на момичета сирачета, което също е една много благородна кауза по онова време.”
Щедростта и благородството на варненския търговец се помнят и до днес. На негово име в родния му град е построена улица, а в някогашната дарителска болница се разполага единственият на Балканите Музей по история на медицината. В храма “Св. Николай Чудотворец” силната вяра на богомолците, все така бива дарявана с чудеса
Снимки: Регионална библиотека "Пенчо Славейков" Варна и Музей по история на медицината
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..