Наричат израелския град Назарет „цветето на Галилея“, а също и град на Благовещението - там където Дева Мария получила благата вест, че е е избрана да роди Божия Син. Някога там живели Йосиф и Мария, а Иисус прекарал детството си, след завръщането на Светото семейство от изгнание в Египет.
Обвит в мистика и легенди за живота на Иисус Назарянина, приказният град има няколко храма, посветени на Благовещение. Най-голям сред тях е католическият, построен през 1750 г. от ордена на Францисканците и обновен през 1969 г. В него съществува интересна традиция - католическите общности от цял свят да подаряват различни икони от мозайка, в чест на Богородица. Една от тях е българска.
Всъщност, две от църквите в Назарет, католическата и православната посочват, че са построени на места, където се предполага, че Ангелът Господен се явява на Дева Мария.
Според едно от преданията Приснодевата (три пъти девица) е била на Светия извор, когато ѝ се явил Архангел Гавриил и ѝ казал: „Благословена си ти сред жените!“. Затова още през четвърти век на това място е издигнат параклис, който се счита, че е построен по поръчение на император Константин. Настоящият храм е изграден върху основите му, а изворът и досега съществува в подземието. Точно над извора, в самата църква, се намира чудотворната икона, изобразяваща срещата при извора. Има поверие, че мечтаещата за рожба жена, ще забременее, ако отпива от тази вода в продължение на 30 дни.
Друго предание сочи, че Архангел Гавриил се явил на благочестивата и отдадена на Бога Мария в дома на Йосиф, за когото била сгодена. Докато тя четяла пророчеството на Исая, изведнъж видяла непознат светъл образ, който ѝ казал: „Ще родиш син и ще Го наречеш Иисус“. Именно на това място, където се предполага, че се е намирал домът на Светото семейство, днес се издига католическата базилика „ Св. Благовещение“. Съградена е през 1969 г. върху руините на стара византийска църква, срината от сарацините през XII в. Трикорабната катедрала, облицована с бял мрамор е най-големият християнски храм в Светите земи. Храмът на Благовещението има обширен двор, в който се правят и служби на открито и различни молитвени мероприятия. На оградата, по молба на Ватикана са разположени мозаечни икони на Света Богородица, дарени отдържавите, в които има католическа общност.
„Вече има няколко десетки подобни подаръка“, разказва екскурзоводът Рейд Насралла, член на дружеството на възпитаниците на български университети в Израел:
"Интересно е, че всеки народ пресъздава иконата на Богородица, чрез характеристиките на своите национални религиозни представи. Ако е от Япония - изглежда като японка, ако е от Етиопия - като етиопка. Сред тях е и българската икона, която се намира в двора на базиликата, точно в ляво от входа. Тя е на много стратегическо място, близо до голямата статуя на Божата майка, между френската и етиопската икони и поклонниците от България веднага отиват да се снимат до нея. Създадена е от художника Стоян Карагеоргиев и е дарена е от католическата общност в България и е донесена през 2013-та година."
Иконата е мозайка в класически византийски стил и изобразява Мадоната с младенеца. Вдъхновена е от „Света Богородица – Врата небесна“ в Несебър, която Апостолическият делегат монсеньор Анджело Ронкали (бъдещ папа Йоан 23-ти) много е харесвал, когато е работил в България. Под иконата е изписано на български език: „Майко Божия, моли се за нас!“.
Снимки: wikipedia.org
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..
На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичане честната глава на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. За Христовата Църква св. Йоан Предтеча е най-велик сред пророците и затова отбелязва неговата памет шест пъти в годината. На 23..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..