Живот, посветен на добруджанската традиционна музика – тези думи най-точно определят творческия принос на именития наш композитор и диригент Петър Крумов. Неговата отдаденост в служба на добруджанското наследство се изразява в авторството на стотици обработки, песни за камерни певчески състави, оркестрови пиеси, ансамблови творби за музикално-танцови постановки.
Много от тях са за репертоара на ансамбъл „Добруджа“ (гр. Добрич), ръководен от Петър Крумов в продължение на 25 години (1957 – 1982 г.). Под неговото диригентство са реализирани стотици записи в Радио Варна. А във фонотеката на Националното радио се съхраняват близо 500 негови композиции.
Творческото си амплоа той допълва с многобройни публикации в областта на музикалната критика и историография. Известни са авторските му книги: „Добруджански изпълнители пред микрофона“, Моята Добруджа“, „Насаме с…“, „Наследството“. А сборниците „Народни песни от Добрич, Добричко, Силистренско“, „Стаматка Кирилова -100 песни от Северна Добруджа“, „Мария Райкова – песни от Шуменско“ включват нотирани песни със справочник за ладовата и стилистичната им принадлежност, както и научни изследвания върху музикалния материал.
„Народната песен влезе в живота ми сравнително късно, но затова пък остана там завинаги“ – споделя Петър Крумов и продължава:
„До четвъртата година в Музикалната академия – София, със специалност хорово дирижиране при проф. Георги Димитров, бях ревностен поклонник на класиката, даже свирих в симфоничен оркестър в Добрич. Но ме изпратиха в НФА „Филип Кутев“ – задължителен стаж за всички студенти-диригенти. Бях първи от поредицата. Така започнах работа с нашия фолклор, за което не само не съжалявам, но и се гордея.
Точно 25 години стаж имам в Ансамбъл „Добруджа“, който от една самодейна инструментално-танцова трупа се превърна в професионален състав. В годините ансамбълът постигна много. Част от успехите му се дължат на БНР. Някои от нашите импресарии, слушали записите ни, са се насочвали към нас за концертни турнета в чужбина. Една от грижите ми беше репертоарът на състава – песенен и инструментален, да бъде от Добруджа. Музикантите в оркестъра ни бяха надарени момчета, но без никаква музикална подготовка, без дори да познават нотите. Благодарен съм, че бяха добри, свестни хора и успяхме да се справим заедно. Тези 25 години в ансамбъл „Добруджа“ бяха един непрекъснат ход напред и нагоре. Когато напуснах състава, се насочих към събиране на песни. Осъзнах, че съм пропуснал инструменталната музика и това е голямото ми желание - да запълня тази празнина. Това е музиката на добруджанските танци сборенка, опас, пандалаш, ръченик, характерни за нашия край. Бях инициатор на няколко събора с конкурсен характер за младите хора, които тепърва навлизат във фолклора. Един от тях носи името на големия певец Иван Георгиев. Организирах фестивала „Добруджански фолклорни дни“, който просъществува 5 години.
В последната ми книга „Моята Добруджа“ написах, че макар да съм роден в друг град, и до днес живея в Добрич. Когато дойдох тук, още не знаех, че ще посветя живота си на фолклора от този край. Потапяйки се в тази невероятна атмосфера, си казах: „Виж я равнината, виж необятността, която се простира пред теб, виж безкрая, който не може да се достигне, и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ край.“
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..