Едно момиче на 30, обиколило целия свят заради своя талант - така накратко можем да опишем родената в Пловдив цигуларка Таня Тингарова. Тя признава, че започва да свири на вълшебния инструмент едва шестгодишна, но любовта ѝ към цигулката се заражда доста по-късно. Когато е на 13 години, Таня заминава в САЩ, за да учи в една от прочутите музикални академии в страната на неограничените възможности.
„Академията се казва Idyllwild Arts Academy и е в Южна Калифорния. Намира се на върха на една планина, сред борова гора и е построена над индианско гробище. Там бяхме в изолация в продължение на пет години и то точно когато бях тийнейджър. Наложи се да свикна да бъда далеч от близките и семейството си. Там срещнах хора от цял свят, както и деца на политически лидери, холивудски режисьори и актьори. Живеехме в среда, в която всички трябваше да се развиваме по възможно най-добрия начин, за да представяме достойно академията по света.“
Много от ваканциите си българката прекарва в приемни семейства. Престоят при тях, както и в академията, я е научил да бъде изключително самостоятелна. Превръща се в истински боец, тъй като още от 13-годишна се справя сама с всички предизвикателства и трудни моменти, които ѝ поднася животът. И така в продължение на десет години, докато съдбата не я отвежда към следващото голямо пътуване в един съвършено различен свят.
„Завърнах се в България и получих предложение да бъда част от класическо дуо в петзвезден хотел в Оман. Дотогава не знаех нищо за Близкия изток и приех страната като една медитация. Спокойствието и искреното гостоприемство на хората там, ми бяха жизнено необходими след борбата за оцеляване в Ню Йорк.“
И както в арабска приказка, следва серия невероятни предложения и възможности.
„Вече живеех отново в България, но бях в Дубай за заснемането на мой видеоклип. Приятели ме попитаха дали искам да стана част от оркестъра, който съпровожда участието на Андреа Бочели в Абу Даби. Винаги съм мислела, че това е невъзможно и е по-скоро сън. Видях обаче, че след години работа и упоритост да бъдеш на сцената с подобни звезди, всъщност е достъпна и реална цел, стига да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
И тогава получава неочаквана покана. Броени дни, преди сватба в семейството на емира на Катар, цигуларката е повикана да участва в нея като изпълнител:
„Тогава бях в Дубай и мениджърът ми се обади с молба спешно да отпътувам за Катар, където да свиря – спомня си Таня. − Стигнах на косъм за полета, а емиграционните в Катар ме питаха защо съм там и пред кого ще свиря. Аз не можах да им кажа нищо, защото телефонът ми беше без батерия. За щастие ме пуснаха. Един шофьор ме чакаше и ме закара пред една изумителна постройка, която се оказа палата на емира на Катар. Трябваше да свиря на сватбата на неговия внук, който се жени за внучката на емира на Дубай. Тогава бях част от квартет с трима други музиканти. Всеки един от нас бе издигнат на пиедестал под различна арка. В момента, в който засвирих видях една огромна видеостена, на която цялата публика ме гледа. Тогава се наложи да импровизираме, но всички бяха много доволни.“
След тези невероятни преживявания сред арабските кралски особи, в продължение на четири години Таня свири и на круизен кораб, с който обикаля почти целия свят. Когато пътуваш в открито море, ставаш част от едно голямо семейство и създаваш чудесни приятелства, смята българката.
Днес цигуларката се чувства най-щастлива в родния Пловдив, който асоциира с „мир, любов и спокойствие“. Снима клипове на фона на български природни забележителности като по този начин дава своя принос за популяризирането им по света. „Радвам се, че след толкова години бродене и търсене на щастието навън, отново съм тук, на родна земя“ – споделя Таня Тингарова пред Радио България.
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..