Как ромите да излязат от гетото и да изберат пътя на образованието и интеграцията? Отговорът дава един млад представител на общността, който не само заляга над учебниците в преследване на голямата си мечта да завърши университет, но и отделя време, за да убеждава родителите да пускат децата си на училище и да не омъжват невръстните си дъщери.

За ромите в търговищкото село Беломорци осемнайсетгодишният Божидар е сякаш Божи дар - със силата на думите, той пали светлинка в душите им за по-добро бъдеще на собствените им деца. От една година Божидар Михайлов работи като образователен медиатор на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, с мисията да върне отсъстващите ромчета в класните стаи.

“За мен е много важно да продължа образованието си, защото то отваря врати към бъдещето”, казва младежът, който не се поколебава да почука на вратите на събратята си от общността, за да им проповядва тази своя вяра. И вече бере първите плодове – пет-шест, по думите му, деца отново ходят в беломорското основно училище “Георги Бенковски”, гордо със 130 годишната си история. “Говоря им, че образованието е важно, че трябва да се образоват, да се развиват, да придобиват нови знания. И някои от тях ме разбраха и вече идват на училище”, добавя Божидар.

Самият той, преди година, за малко да попадне в капана на ранния брак, но в последния момент избира бъдещето си. Днес Божидар мечтае да завърши педагогика във Великотърновския университет и да стане учител на деца от всякакви етноси, за да ги насърчава към толерантност.

“Отначало и аз не исках да уча – просто нямах желание да продължа след 12 клас в университет – разказва той. – Но от седми клас започнах да ходя на обучения за председателите на ученически парламенти, организирани от център “Амалипе”. Тогава за първи път излязох от селото си и срещнах нови лица. Говорехме по най-различни теми - как да бъдем по-активни, защо е важно да учим, вместо да сключваме бракове на ранна възраст. Всичко това кара човек наистина да се замисли и да погледне позитивно на бъдещето. Мен самия обучението ме мотивира и затова реших да уча и да се реализирам.”

Отскоро Божидар се е нагърбил с още една задача – да увещава ромите често да мият ръцете си и да не излизат от домовете си, докато трае коронавирусът. И казва, че има резултат не само с хигиената – “Родителите не пускат децата си навън, защото ги е страх”, добавя той.

А какво ги задържа в гетото и как да го напуснат?

“Честно казано, не знам – признава Божидар. – Засега аз съм единственият, който иска да излезе от тук – да се интегрира и да стане образован човек. Според мен някои от ромите все още живеят в 20-и век и не искат да се образоват. Не знам защо.”

За съжаление, нетолерантността, расизмът, предразсъдъците продължават да се издигат като бетонна стена пред взаимното опознаване и приемане. И на българския етнос тепърва предстои да извърви своята част от пътя – не само говорейки за толерантност, но и реално да приобщи ромите във всяка една сфера.

“Българинът първо трябва да опознае личността на дадения ром – да се запознае с него, да разбере какъв човек е – казва още Божидар. – Защото на нас, ромите, въобще не ни е трудно да се запознаваме с нови хора, да се сприятеляваме. Но явно при другите етноси действат стереотипи и някои казват – ромите са крадци, убийци. Не, те не са такива, но самото отношение към тях ги принуждава понякога да се превърнат в това.“

Какво най-хубаво от своите душевност и чувствителност могат да разкрият ромите в едно общуване?

“Ромската душа е отворена за всички – отговаря Божидар. – Самият аз споделям своята история с всеки – без значение дали го познавам от едва няколко минути. И не ме е срам от това. Така че, ние, ромите сме с отворени сърца, обичаме хората, обичаме да се сприятеляваме, обичаме да споделяме.”