Територията на България е разделена на шест региона за планиране, всеки от които обхваща няколко области. Те са важни за формиране на политиките, които ще получат финансиране със средства от ЕС. Според европейското законодателство в един регион трябва да живеят от 800 хиляди до 3 милиона жители.
Два от плановите региони – Северозападният и Централният северен, са белязани от особено силно обезлюдяване, а това предизвиква дебат за необходимостта от ново териториално деление на страната. Въпреки постигнатото споразумение с Евростат настоящата регионална структура да се запази и през следващия европейски планов период (2021- 2027 г.), темата продължава да вълнува наблюдателите на демографските и икономически процеси. В продължение на поредицата ни „Истории от българските региони“, разговаряме заактуалната ситуацията в тях и необходимостта от реформи с анализатора от Института за пазарна икономика Адриан Николов:
„Преди година прогнозирахме демографското състояние а общините след 20, 30, 50 години. Установихме, че България би била в по-добро състояние ако имаше около 140 – 150 общини (в момента те са 265 – бел. ред.). Това са жизнеспособните в средносрочен план общини, които трябва да работят заедно за привличането на по-големи инвеститори. В настоящия момент има много райони, в които общината е реално най-големия работодател в рамките на тази територия“ – обяснява пред Радио България Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Що се отнася до регионите за планиране има няколко варианта. Аз съм защитник на този модел, в който има Западен, Централен и Източен. Това ни поставя и икономически, и демографски в едно равновесно положение, в което тези три региона биха издържали в средносрочен план на изискванията за население и за икономическо развитие.”
Ако трябва да препоръчате Северозападния регион пред един чуждестранен инвеститор, какво положително ще изтъкнете за него?
„Не трябва да забравяме близостта на река Дунав. Българската икономика е все по-фокусирана върху своите икономически и търговски връзки със Западна Европа. Дунав като транспортен коридор, който води директно в сърцето на Европа, може да бъде предимство за тези региони. Довеждането до реката на една стока, произведена в Пловдив или в Стара Загора е доста трудно, предвид тежките връзки сега през Стара планина. Докато ако едно производство се случва в Монтана, във Враца или Видин, то реката е почти до фабриката. Близостта на Румъния също трябва да се препоръча. Чисто инфраструктурно е много вероятно да се окаже, че за един бизнес, който работи във врачанско или в монтанско, общуването с Румъния и Сърбия е по-лесно, отколкото с Южна България. Но като оставим настрана ниските заплати и този тип интересно географско разположение, Северозападът няма много позитивни страни.“
Да поговорим за Централен северен регион – кои са слабите и добрите му страни?
„Зависи за кои негови части говорим. Зоната около Габрово, Севлиево, Велико Търново е едно от местата на най-големите експлозии на пазара на труда през последните години – казва анализаторът Адриан Николов. Според данни на националната статистика във Велико Търново заетостта на хората в работна сила е 81% , т.е. всеки, който иска има работа.
Много сериозна възможност за развитие би било изграждането на магистрала, която да свърже Русе (на брега на Дунава) и Свиленград (южната част на България, където се събират три граници – на Турция, Гърция и България), през Стара планина. Благодарение на трафика, който идва от Турция и на силното индустриално производство в Габрово, Севлиево и Велико Търново, там има потенциал. В Плевен образованието е много силно – Медицинският университет в града може да се позиционира като относително достъпен университет, който предлага европейски дипломи. Всеки от тези региони има своите особености, които биха могли да го тласнат в една или в друга посока.”
Не са изключение случаите, в които малки общини изпреварват по развитие областните си центрове. Каква е ролята на общинската власт?
„Появата на голяма и силна фирма може много бързо да промени цялата ситуация в една община. Община Летница, в района на град Ловеч, в момента е с едни от най-големите заплати в България (1425 лв., с 18% над средните нива за страната) заради появата на един инвеститор, който решава да прави там спортни стоки. Вижда хора с подходящо професионално образование за неговите нужди и относително добра свързаност със София. Една такава инвестиция успява напълно да преобърне икономиката на една община, която преди това е била в периферията. В този смисъл умението на общинската администрация да покаже че има потенциал, да привлече първия бизнес, който да повлече след себе си всички останали е много важно” – коментира пред Радио България Адриан Николов.
Поредицата „Истории от българските региони” продължава идната сряда, когато във фокуса ни ще бъде развитието на Източна България.
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
Българката Дебора Михайлова, която беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си Георги Георгиев, е една от жертвите на насилие, споменати от Урсула фон дер Лайен в обръщението ѝ по повод Международния ден за премахване на насилието срещу..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно..