Близо два милиона негативи, наследство от някогашното предприятие “Българска фотография”, отлежават в държавните архиви. Черно-белите филми са запечатили моменти от живота в социалистическа България и очакват специалистите да ги извадят на светло, за да оценят стойността им за историята.
Крачка в тази посока направи Плевенският държавен архив, визуализирайки на винил част от фотографското си наследство в изложбата “Позитивни спомени от старите негативи”. В залата на Държавната агенция “Архиви” в столицата са изложени 20 табла, които разкриват разнообразното лице на града – архитектура и благоустройство, военно дело, промишленост, туризъм, здравеопазване, култура, спорт. И тъй като са използвани не само кадри от “Българска фотография”, но и частни архиви, представеният период обхваща също години преди смяната на политическия строй.
Маринела Йорданова, началник на архивите в Плевен, се спира пред някои от таблата, съхранили знакови моменти за града.
Сред тях може би най-ценно място заема паното с фотографиите на творците, прославили с таланта си Плевенския район – актьорът Георги Парцалев, оперните певци Асен Селимски и Михаил Попов, писателите Дончо Цончев и Любен Дилов, композиторът Боян Икономов.
“Това е изглед от центъра на Плевен през 1956 г." – започва разказа си Маринела Йорданова.
"Сред забележителностите показваме парка “Кайлъка”, а в раздела “Здравеопазване” една вече несъществуваща аптека от 40-те."
"Културното развитие на града пък е представено с театъра и операта, със Северняшкия ансамбъл. Не можем да подминем също така характерните за този период манифестации, типичното за района лозаро-винарство, модата, прическите. "
"Интересен кадър показва как учителки от Майчинското училище възпитават децата да благодарят на Бог за положената пред тях храна."
"Научаваме и че в Плевен някога е имало летище и добре развита промишленост, за която свидетелстват тютюневата фабрика, една вакуумна инсталация и Сдружението на индустриалците от 1943 г."
"Изложбата завършва с изображения на младежките бригади и на известния хотел “Балкантурист”."
Според Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”, в областните поделения също се съхранява огромен обем снимков материал и неговото дигитализиране ще съхрани и популяризира наследството от миналото.
“Този масив е неоценим извор за целия обществено-политически, социален, културен и икономически живот на България в периода на социализма – каза Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”. – Макар и идеологически много оцветен, защото е използван за пропаганда, ние започваме да откриваме този исторически източник за българската публика. Първата крачка към изваждането му на бял свят направихме с дигитализирането на 400 хиляди контактни копия, а втората е проектът на колегите от Плевен. Надявам се този архив да достигне и до училищата, за да се работи с него в часовете по история.”
Снимки: Диана Цанкова
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..