Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къде можем да изучаваме Космоса в България

На 8 март ще отбележим Международния ден на планетариумите

В съвременния свят хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но има и такива, които искат да научат повече за планетите и звездите, да разберат тайните на Вселената. Такава възможност дават планетариумите.

Идеята за създаването на планетариумите в България възниква след като през 1957 г. започва космическата ера. Устройството, което проектира звездното небе и движенията на планетите върху полусферичния купол на планетариума, също се нарича планетариум" – разказва Димитър Колев, доцент в Астрономически институт на БАН, който 40 години работи в Националната обсерватория в Рожен.

Първият планетариум в България е самоделен, изработен е в Димитровград от астронома-любител Милко Миланов през 1962 г.


Той използвал медна сфера с мощна лампа и няколко диафилми, показващи картината на небето. Десетина години по-късно е сменен с планетариум на „Цайс”, след което се закупуват още 5-6 уреда, с които са оборудвани планетариумите в България.”


Те са няколко. Намират се в градовете Димитровград, Смолян, Варна и околностите, Ямбол, Стара Загора и Габрово. В комплекс „Камчия” до Варна работи първият нов цифров планетариум, дигитален планетариум съществува от 2015 г. и в Пловдив. От възможността да се насладят на звездните спектакли обаче са лишени гостите и жителите на София. Столицата ни е единствената в ЕС без голям обществен планетариум.

„Още през 1960 година Министерският съвет на България издава разпореждане и задължава Софийския градски народен съвет да построи с помощта на БАН планетариум. Няма никаква реакция. Преди 12 години имаше предложение да се използва терен на БАН и да се построи планетариум, който вече съществуваше като проект – на младата архитектка Елена Даскалова от Смолян. Не се намира финансиране и бездействието продължава и до ден днешен” – с горчивина отбелязва Димитър Колев.

Подобна е историята и в Бургас. Проектът за планетариум и обсерватория е приет и одобрен преди 7 години. По последна информация в момента около Морската гара се строи пространство за обществен достъп и, най-вероятно там ще бъде построена малка 8-метрова структура с еднопроекторен планетариум.

„Планетариумите са много полезно изобретение, защото онагледяват нещо, което е много интересно за хората – астрономията, небесните тела, движението им.


Те са много полезен образователен, а напоследък и развлекателен център, благодарение на компютърно генерираните програми, не само астрономически. Там могат да се представят по подобен начин, във вид на филми, даже литературни произведения. Астрономията в момента не се изучава в българските училища и виждаме, как процъфтява астрологията, всякакви предсказания, теориите за плоска земя и т. н. Това са все неща, в които хората трябва да са образовани” – смята Димитър Колев.

Снимки: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Премиерът заяви, че България е готова да участва в решение за мир и сигурност в Украйна

Европа трябва да продължи да планира по колективен и координиран начин следващите си стъпки при осигуряването на справедлив и траен мир в Украйна. Заедно с нашите европейски и трансатлантически партньори, България е готова да участва в решението за мир..

публикувано на 15.03.25 в 16:34
Милена Тодорова

Милена Тодорова изравни постижение на Екатерина Дафовска в биатлона

Българката Милена Тодорова завърши на второ място в масовия старт на 12.5 км. от Световната купа по биатлон в словенския зимен център Поклюка. Тодорова повали всичките 20 мишени и остана на 16.4 секунди от победителката Лу Жанмоно (Франция). За..

публикувано на 15.03.25 в 16:05

ING bank: Промените в българския парламент са нова несигурност за еврозоната

Политическата стабилност в България продължава да бъде от решаващо значение за приемането на еврото през 2026 г, пише "Ай Ен Джи тинк" (ING think) аналитично звено на банка Ай Ен Джи (ING). Анализът е озаглавен “Мониторинг на България: очертава се..

публикувано на 15.03.25 в 14:27